Все по-трудно се намират морски спасители за българското Черноморие. И това лято се очаква да има недостиг, въпреки по-високите заплати. Тази година възнагражденията са увеличени с около 20%, но свободни места продължава да има. От юли ивиците трябва да бъдат обезпечени с пълен капацитет спасители, каквито браншът все още търси. Търсят се и алтернативи – технологиите да спасяват хора в морето.
Тихомир Георгиев е сред най-младите спасители на Южния плаж в Несебър. Това е четвъртото му лято. Нови колеги почти няма, а работата изисква постоянна концентрация.
„Спасителството е 70% наблюдение. Като цяло най-добрият спасител е сухият спасител, който може да предотврати инцидента, преди изобщо да се е случил“, казва той.
Тихомир дели поста със старшия спасител Григор Станчев. Той е в професията от 36 години и казва, че най-често напрежението идва не от морето, а от туристите.
„Има хора, които на червен флаг си влизат… Многократно съм влизал вътре в морето да вадя хора, след като не чуват изобщо указанията ни, свирки, изобщо абсолютно нищо – трябва да има глоби“, смята Григор.
За съвестните туристи спасителите са гаранция за спокойствие.
Тази година заплатите им са увеличени с 20% и достигат между 1200 и 1500 евро. Но кандидати липсват, тъй като работата е сезонна.
„Всяка година става все по-трудно за професията спасител да се намират желаещи. Дори и да имаме, и да има кажем сумата х по 5 да бъде увеличена, пак ще има момент, в който ние няма на кого да ги дадем“, заяви пред БНТ Иван Георгиев, управител на водноспасителна служба.
Между 1500 и 1700 спасители са нужни за българското Черноморие.
„Не по-малко от 100 човека търсим все още. Докато не дойдат тези хора, не можем да кажем – да имаме ги, защото всичко се случва“, допълва Георгиев.
Заради недостига на кадри част от ивиците търсят нетрадиционни решения. На плаж „Бутамята“ от дни работи първият в страната дрон за водно спасяване.
