Не за мен. За София. Г-н Борисов ме кани в парламента – да „даде“ пари на София за отпадъците. Предлага промяна в Закона за обществените поръчки, за да можем набързо да купим техника за 100 или 200 милиона лева. Благодаря за „подадената ръка“. Всеки, поел подадена ръка от Борисов, е потънал в плаващи пясъци. Ние имаме нужда от стабилна основа. Получих покана и от премиера. Винаги съм готов за диалог, когато той е в полза на града и основан на реални действия, а не на поредния популистки жест.
София има нужда не от извънредни акции – това го могат и доброволците от кварталите, както се вижда. София има нужда от стабилна, предвидима и професионална държавна политика за управление на отпадъците. Това написа във фейсбук кметът на София Васил Терзиев. И добавя, че битката на София с отпадъците не е от вчера.
Борисов за кризата с боклука: Подавам ръка на софиянци, те не са виновни
„Проблемът е резултат от години нерешени зависимости, липса на контрол и разпадаща се държавна система за управление на отпадъците. Ако държавата иска да помогне, нека започне от това да изпълнява задълженията си и да не пречи“, казва Терзиев и изброява какво очаква.
Да се криминализира незаконното депониране – за да не се борят общините с планини от земни маси и строителни отпадъци, струпани където и както някой реши, включително в деретата на реките, предава „24 часа“.
Да се въведе депозитна система – модерна, прозрачна и справедлива, за да повишим нивото на оползотворяване.
Да се либерализира системата за събиране на отпадъци от опаковки така, че общините да се организират и да получават събраните такси, вместо да бъдат заложници на няколко частни организации.
„Така половината от отпадъците, които днес заравяме в депата, могат да се превърнат в ресурс и да се върнат обратно в икономиката. Така и „замърсителят плаща“ няма да ни плаши повече. От 20 години държавата търпи пълен провал в това – време е да си свърши работата“, пише Терзиев.
На местно ниво подкрепата минава през същото – системност и капацитет.
„Имаме нужда от конструктивно мнозинство в Столичния общински съвет, за да приемем решенията, които ще подобрят събирането и оползотворяването на едрогабаритните и строителните отпадъци. Имаме нужда и от укрепване на капацитета на общинските дружества, които носят отговорност за чистотата – не с лозунги, а с техника, хора и ясни правила“, обяснява кметът на столицата.
„И понеже Борисов ми предложи да ида с празен лист, чувствам се свободен да продължа списъка с още няколко важни теми, които чакат държавата да си свърши работата. Министерството на транспорта и на финансите да осигурят справедливо финансиране на градския транспорт – държавата да споделя разхода на общините – наполовина, както е уредено в Регламент 1370 на ЕС. Вместо поредната еднократна акция, да заложим системна подкрепа за финансирането на транспорта – 15 млн. всяка година. Държавата да изплаща в срока дължимата субсидия за картите за градския транспорт за учащи, пенсионери и хора с увреждания. МВР да поеме охраната на метрото като стратегически обект от национална сигурност. МРРБ да осигури навременни плащания по инвестиционните програми. От 156 одобрени проекта сме получили едва 236 хил. лв., а чакаме още 35 млн. Ако има истинска загриженост за София – нека бъдат направени разплащанията по ключови обекти като бул. „Стамболийски“. Да се създаде държавна програма за строителство на детски градини и училища с ежегодно финансиране, за да има място за всяко дете и капацитет за преминаване към едносменен режим на обучение. И не на последно място – да се спре блокажът над работата на Общината дори за дребните промени в града. Да започнем поставянето на лампите в Южен парк или да засадим дърветата в Новата гора на София – малки дейности, за които вече месеци наред чакаме разрешение от РИОСВ“, изрежда Терзиев.
„Помощта за София не се изразява в чек с пари. Тя означава уважение, предвидимост, нормалност.
Не искаме подаяния, и най-малко – обещания.
Искаме държавата просто да не ни пречи да вършим своята работа. София ще се справи – както винаги. Но не с акции и закани, а с план, професионализъм и упоритост“, завършва Терзиев.
