Конституционният съд е следващата арена на политическата война в България и лобитата вече се подготвят за нея, сочат последните събития. Промените в основния закон ще бъдат приети окончателно в залата на парламента, след това ще бъдат пратени точно в КС, който може да ги потвърди или обяви за противоконституционни.
„Големият залог са орязаните правомощия на президента да назначава служебните си правителства. Румен Радев отдавна критикува текстовете, които го ограничават да упражнява власт. Той няма право на вето при промени в основния закон, но вече се знае, че поне три парламентарни сили ще сезират КС след гласуването – „Възраждане“, БСП и ИТН.
В същото време 12-те конституционни съдии са с различен профил и са излъчени през последните 11 години от различни институции – президентството, двете върховни съдилища и Народното събрание. Въпросът е кое лоби ще надделее.
На Радев и опозиционните партии или на управляващата сглобка.
Промените в Конституцията са фикс идея на Христо Иванов и „Демократична България“, които бяха припознати от „Продължаваме промяната“ и подкрепени от ДПС. Според много политолози точно това сплоти управляващото мнозинство. Фокусът на текстовете в закона бяха промените в съдебната система и Висшия съдебен съвет, но при войната на Радев с „Продължаваме промяната“ се появиха и нови разпоредби – за ограничаване на властта му при оставка на кабинета или невъзможност за сформиране на правителство от Народното събрание.
Досега президентът имаше право да избира кого да назначава за премиер, а вече ще е ограничен от няколко поста в държавата – шеф на ВКС, омбудсман, гуверньор на БНБ, председател на НС. Съдиите вече отказаха да участват в тази конфигурация, а всички останали възможни служебни премиери са кадри на ГЕРБ.
Неслучайно всяка власт назначава свои хора в Конституционния съд, който, макар да се намесва рядко, може да реши стратегически въпроси. Президентът, съдът и парламентът имат по 4-има представители, които са излъчили в Конституционния съд.
Последният, попълнил състава, е Янаки Стоилов от президентската квота. Той е дългогодишен депутат от БСП и зам.-шеф на партията. След раздора си с Корнелия Нинова мина в лагера на държавния глава. През 2021 година беше назначен от Румен Радев за министър на правосъдието в първото му служебно правителство. След това напусна предсрочно, за да стане конституционен съдия.
Друг от пазителите на основния закон, който е верен на Румен Радев, е Атанас Семов. Той е предложен от него за върховния орган през 2018 година, а от 2017г. беше член на правния съвет на „Дондуков“2. Семов също е яростен критик на промените в Конституцията.
Другите двама от квотата на президента са назначени там с подписа на предшественика на Радев Росен Плевнелиев. Това са Филип Димитров и Мариана Карагьозова.
Радев е подписал указите за половината от състава на КС, чиито квоти се попълват периодично при изтичането на мандатите. Двама от съдиите са с изтекъл мандат. Това са бившият зам-шеф на парламента и депутат от ГЕРБ Анастас Анастасов и Гроздан Илиев. Те са от квотата на парламента и са най-голямата загадка за приемането или отхвърлянето на промените в Конституцията, особено тези за служебните кабинети.
С останалите вече се водят преговори как да гласуват при сезирането им, пише „Филтър“. Според източници на изданието в желанието за надмощие ще бъдат включени всички средства, включително чувствителна информация от различни частни масиви.
Голямото притеснение на депутати от сглобката е, че Радев все още има влияние над службите за сигурност, където също не липсват любопитни подробности от миналото и биографиите на поне трима конституционни съдии.
