Все повече българи одобряват гражданския съюз между еднополови двойки. Това твърди ново изследване на „Алфа Рисърч“ по темата как се отнася обществото ни към хомосексуалните.
Става въпрос за отношението към лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални хора в България, като проучването се провежда за трета поредна година, заяви Симеон Василев от фондация „Глас“.
Според него се наблюдава една умерена, положителна тенденция в промяна на нагласите на българите.
„Почти 47% определят себе си като толерантни към ЛГБТ и хората, но един от процентите, които най-много буди положителни чувства в нас и прави най-силно впечатление, е това, че се повишава одобрението за юридическо регламентиране или признаване на еднополовите съюзи – от 23% през 2023 г. до 31% през тази година. 31% одобряват гражданския съюз между еднополови двойки“, посочи Симеон Василев.
Мнозинството от българите не одобряват гей бракове
С твърдението, че са толерантни към ЛГБТИ общността общо са съгласни половината българи – 49,7%. На обратния полюс – като нетолерантни, се заявяват 35,6%. 14,7% не могат да преценят позицията си.
На въпрос еднополовите двойки трябва ли да имат право да легализират партньорските си отношения чрез фактическо съжителство, 30,5% отговарят с „да“, докато 47,9% не са съгласни.
По отношение на въпроса трябва ли транссексуалните хора да могат да променят своите документи така, че да съответстват на тяхната полова идентичност, само 26,5% се обявяват „за“, докато „против“ са 46,3%.
44,8% биха се чувствали некомфортно да работят с ЛГБТИ човек, докато 35% нямат нищо против. Също така за 59,2% от българите би било проблем да видят еднополова двойка да се държи за ръце. 30,5% пък не намират нищо притеснително в това.
В същото време мнозинството от българите – 59,2% счита, че ЛГБТИ хората трябва да имат равен достъп до социални, здравни и образователни услуги.
Василев уточни, че има разлика между брак и граждански съюз.
„Бракът е по конституция е между мъж и жена, а гражданските партньорства, които не съществуват в България, биха дали една дефиниция на „брак“, която да е достъпна както за еднополови, така и за хетеросексуални двойки“, допълни той пред бтв.
И подчерта, че в изследването изричната формулировка е било „юридическото регламентиране на еднополовите съюзи“.
„Такава форма на съжителство – регистрирано съжителство, граждански съюз, гражданско партньорство, съществува в много от европейските държави-членки. За жалост България, заедно с Румъния, Полша, Литва и Словакия, са единствените държави, които не предлагат никаква форма на регламентиране на тези съюзи. Има разлика между еднополовите бракове в държави като Нидерландия и Испания, и регистрирани такива партньорства“, коментира Василев.
Изследването показва, че общественият дебат по темата за ЛГБТ и правата се влияе много от политическия такъв. Когато средата е нормална и спокойна, всъщност сред обществото от българите преобладава толерантност и разбиране, особено по темите за равен достъп до услуги. Изследването показва една положителна промяна, но много силно подчинена на обществения дебат“, обясни той.
Василев напомни решението от миналата година на Съда на ЕС, което постанови, че всички държави, включително България, са длъжни да регистрират такива еднополови съюзи и бракове, сключени в други страни. И допълни, че това е пътят, по който България трябва да върви.
„След като през 2023 г. успяхме да променим Наказателния кодекс с престъпленията от омраза на база на сексуалната ориентация, сега следващата цел, която да приравни държавата ни към останалите страни-членки на ЕС, са тези регистрирани граждански партньорства“, обяви той.
