Все повече млади хора в България се интересуват от политика. Това показва регионално проучване на фондация “Фридрих Еберт” за нагласите на младежите на възраст от 14 до 29 години, проведено в 12 държави в Югоизточна Европа.
Резултатите на проучването коментира по Дарик радио политологът Борис Попиванов.
“От една страна, на фона на предишната вълна изследвания на фондация “Фридрих Еберт” през 2018 г., сега има забележим ръст на интереса на младите хора към политиката. Около 1/5 от тях – 21% – заявяват, че в немалка степен се интересуват от политически процес, от политическите събития. Това е добрата новина, а лошата е, че, какъвто и ръст да има, все пак става дума за 1/5. Огромната част от младите хора не се интересуват от политическия живот”, обясни Попиванов.
Той уточни и че навсякъде в изследваните страни има ръст на интереса на младите към политиката, но у нас е по-осезаем.
И разясни на какво се дължи това:
“Това можем да го отдадем, страхувам се, на политическата криза в България от последните години. Дори и да не се интересуваш от политика през последните 4-5 години, политиката надничаше от всеки ъгъл и дори да си чужд на тези събития, няма как да останеш чужд на тази политизация.”
По думите на Попиванов младите хора в нашия регион си приличат повече, отколкото се различават.
“Онова, което сближава младежта като ценности и като разбирания и като разочарования и страхове, е много повече от онова, което ги разделя и раздалечава”, каза политологът.
Според проучването тенденциите, които се наблюдават сред младите са към все по-голяма несигурност в средата, като ги заобикаля, към голямата доза скептицизъм – недоверие към националните и международни институции, към взимане на решения през индивидуализма на младите – решения, които не се взимат през големи групи и колективи, а собствените и лични решения, както и тенденция към повече спонтанност в поведението и в житейските избори.
Попиванов обясни, че това означава, че глобалният свят е част от света на съвременните млади хора.
“Запитани в България кои ценности поставят на първо място – те отбелязват индивидуални ценности като правата на човека, индивидуалната свобода, като личното благосъстояние в по-голяма степен, отколкото върховенство на правото и социалното равенство”, каза Попиванов.
От думите му стана ясно, че младите хора са привърженици на изразяване на мнение чрез петиции, подписки, бойкоти, доброволчество, а не чрез членуване в организации и политически партии.
