“ Микробиомът е една голяма нова територия на здравната процедура. Вече се знае, че измененията в него въздействат освен локално, само че и върху целия имунитет, цъобщава доктор Тихомир Мустаков, прочут детски алерголог с дългогодишна процедура.
Алергиите към този момент не са просто сезонно стеснение, а световно предизвикателство за актуалната медицина, каза д-р Тихомир Мустаков.
Микробиомът е съвкупността от микроорганизми, които живеят в и върху нашето тяло и той играе основна роля за вярното развиване на имунната система. Нарушения в салдото му се свързват с нараснала предразположеност към алергии, в това число хранителни, кожни и дихателни, разясни алергологът. По думите му алергиите стартират още преди раждането.
“ В утробата майката е средата на плода. Състоянието ѝ моделира бъдещия имунен отговор на детето. Нездравословната среда, честата приложимост на антибиотици и стерилният метод на живот могат да повлияят отрицателно на имунния баланс още в пренаталния интервал. Свръхчистата среда обърква имунната система. Когато не среща патогени, тя стартира да реагира на безобидни субстанции, разясни доктор Мустаков.
Т.нар. хигиенична догадка изяснява за какво алергиите зачестяват в индустриализираните общества. Избягването на микроби, които би трябвало да “ упражняват “ имунната ни система, може да докара до свръхреактивност към другояче безвредни субстанции като прахуляк, храни, оцветители и консерванти.
При децата все по-често срещаме алергии като – атопичен дерматит, най-често в бебешка възраст, бронхиални проблеми и астма, в ранна детска възраст, алергичен ринит – най-чест в учебна и тийнейджърска възраст „.
В прехода в прехода към пубертет зачестяват обаче алергиите към лекарства и химикали в храните.
“ При младежите казусът постоянно е и поведенчески, тъй като ни е мъчно да ограничим потреблението на цветни питиета и джънк фууд. У нас се следят нови алергии и те са към фъстъци, кърмозин и вносни артикули.
Алергията към фъстъци, до скоро непозната за България, към този момент се диагностицира постоянно. Причините се търсят във вносни партиди с афлатоксини, както и в метода на обработка и предпазване.
Друг постоянно срещан нов алерген е оцветителят кърмозин (Е120), който се употребява в безалкохолни питиета, салами и даже медикаменти. Той има молекулна конструкция, сходна с тази на домашните акари, което го прави рисков за чувствителни хора, заяви доктор Мустаков.
Според алерголога предварителната защита е допустима и нужна и част от нея е кърменето:
“ Кърменето е протективно, само че зависи и какво съдържа кърмата. Препоръките ми за понижаване на риска от алергии включват: естествено хранене по време на бременност, отбягване на химизирани артикули, лекуване на алергии преди забременяване, минимално потребление на антибиотици, деен, само че рационален контакт с природата.
“ Алергиите към този момент не са просто наследствена предразположеност, а резултат от комплицирана взаимовръзка сред гени, микробиом и околна среда. Промяната на средата, храната и метода на живот дава действителен късмет за понижаване на риска и възстановяване на здравето на бъдещите генерации. Затова съвететът ми е – не е нужно да се капсулираме. Трябва просто да се върнем към естественият метод на живот, потреблението на оптимално прясна храна от страната, в която сме родени, това важи с огромна мощ за бременните и кърмещите дами, заключи доктор Тихомир Мустаков.
Д-р Мустаков беше преподавател на Национална среща на фондация “ Медии, общество, семейство, обичаи „. Събитието е под патронажа на парламентарната здравна комисия и ще премине под мотото “ влагаме за вяра „.
