Full Arctic Raw (FAR) ще бъде не само най-дългото плаване през Северния ледовит океан, осъществявано някога с гребна лодка, но и първото в историята на човечеството, в което Северния ледовит океан ще бъде прекосен на гребна лодка от край до край.
Пионерският тандем Иванов – Табутов стартира вчера от Хагесунд в Норвегия и нататък ще се придържа към брега в посока към вечния лед, където и да се намира той, тъй като постоянно се топи и се отдръпва над 80-ия паралел. Предвижда се двамата гребци да продължат приключението с „Неверест“ до най-северната точка на планетата, достигана някога с гребна лодка.
Каузите, които експедицията подкрепя, са две и имат общо с увереността на Стефан Иванов, че „заедно можем да сторим чудеса – като това да спасяваме човешки животи посредством трансплантации на органи и да опазим природата от вредите на човешката цивилизация“. Малко преди да предприеме FAR, Иванов каза за БТА, че продължава битката в кампанията „Да! За живот“ на Министерството на здравеопазването и призова повече хора да решат и информират близките си дали искат, или не след смъртта си да бъдат донори на органите си за животоспасяващи операции.
Експедицията FAR се застъпва и за опазването на Южния океан чрез обявяване на нови четири млн. кв. км защитени морски зони. По думите на Иванов Комисията за опазване на живите морски ресурси на Антарктика (Commission for the Conservation of Antarctic Marine Living Resources – CCAMLR) трябва да добави с консенсус на всичките си членове тези нови защитени зони, но има няколко държави, които още не са убедени, така че колкото повече е в светлината на прожекторите тази тема, толкова по-малко вероятно е те да са „контра“. Заради това следва да се присъединим към петицията и „тези четири милиона кв. км, ако бъдат обявени, ще бъдат най-голямата защитена зона и там ще могат да се развъждат безопасно стотици, ако не и хиляди, морски видове и след това да се разпространяват в другите океани“, уточни Иванов.
Попитан дали около промените в климата условията на тази експедиция ще бъдат още по-сурови, той каза, че очаква да има по-променливи условия, повече дъждове и потвърди, че наистина по-непредсказуемо става времето, не само във всекидневен, но и в дългосрочен план.
Стефан Иванов разказа, че в Антарктида, близо до базата на аржентинците „Оркадас“, са им показали докъде са достигали глетчерите – буквално до входа на базата, а сега са се бяха отдръпнали с километри нагоре в планината, каза той. Като чуеш за това, ти се струва страшно, но когато го видиш отблизо, ти се струва необратимо. Как ще бъде изграден този глетчер отново, като става все по-топло, попита Стефан Иванов и допълни, че „влизаме в територията на the point of no return.
Прекосяваме точките, от които връщането назад или е трудно, или става вече невъзможно, така че трябва да се действа много по-своевременно.“
Човек винаги си мисли, че океанът е нещо необятно, нещо безбрежно, неограничен ресурс. Той съвсем не е неограничен ресурс, добави Стефан Иванов – още от 90-те години общото количество уловена риба в световния океан намалява. Намалява, просто защото много по-трудно може да се улови малкото риба, която остава. Около 90% от големите риби в океаните вече са изчезнали в резултат на свръхулов. „Трудно ще можем да ги върнем и възстановим, още повече, че продължават някои вредни практики, например, за да се изхранват рибите в развъдниците, се използва храна, в която са включени и малки рибки от океаните – четири или пет килограма жива риба се смила на рибено брашно, за да нахрани едно кило сьомга. Това не прави никакъв смисъл – толкова голямо количество жива риба да унищожиш, за да създадеш толкова малко количество риба в развъдниците! Ако това не се промени, ако не се заменят тези нутриенти с нови технологии, океанът няма как да оцелее, той не е неизчерпаем ресурс“.
На 10 градуса от Северния полюс
От Хагесунд и крайбрежните фиорди на Норвегия Стефан Иванов и Владимир Табутов ще се насочат към остров Свалбард, който се намира на 10 градуса или по-малко от 360 м.м., от Северния полюс.
Системата на самото гребане ще бъде същата, каквато Стефан и Максим Иванови приложиха при прекосяването на Атлантика в сезона на бурите – два часа гребе единият, два часа – другият. Лодката не спира да се движи 24 часа в денонощието не само, за да правим повече прогрес, уточнява Стефан Иванов, но и за да избегнем ситуация, в която, ако никой не е на греблата, тя да се завърта перпендикулярно на вятъра и да се преобръща на вълните.
Гребецът се усъвършенства в експедициите и каза, че ще „пренесе“ от последната в настоящата начина на хранене. При първото ни плаване с Макс се хранехме, общо взето, когато ни паднеше, каза Стефан. След „Мисията Шакълтън“ обаче смята да избере друг вариант – „съвсем систематично – в самото начало на почивката хапваш повече, за да не се налага после, докато гребеш, мускулите да се грижат и за храносмилане, и за движение“. Иванов добави, че през най-тежките дни на борда на „Мисис Чипи“ са се научили да гребат и да спят в едни и същи костюми, но напомни, че експедицията в Южния океан беше само шест дни, а сега предстоят 30-45 дни т.е. FAR ще бъде в пъти, в пъти по-трудна.
В една от скорошните публикации на NeverestOceanRow Стефан Иванов представя лодката във видео разходка, която дава добра представа за пространството отвътре и отвън, и екипировката за презокеанска експедиция: резервна седалка, дънна котва, дрехи, загряващи падове за ръкавици и чорапи, спасителни жилетки, плаваща котва, резервен рул, спасителна лодка, два автопилота, няколко чифта ботуши, десалинатори, водни помпи… Пълният списък е във Фейсбук и Инстаграм @neverestoceanrow.
Петицията за обявяване на нови четири млн. кв. км в Южния океан за защитени зони е тук.
