Специалисти от Регионалния исторически музей в Русе започнаха да изваждат откритите на брега на Дунав край село Ряхово останки от мамут. Находката се е показала заради ниското ниво на реката. След приключването на теренната работа костите ще бъдат транспортирани до музея, където ще бъдат консервирани и изследвани.
Сигналът е подаден от местен жител, който занесъл снимки на необичайните кости. Общинските еколози и музеят били уведомени, а специалисти извършили първоначален оглед още вчера.
Кметът на Ряхово Христина Иванова посочи, че районът е интересен от историческа гледна точка и през годините там са намирани животински останки, съдове и други предмети.
„Новината се разчу много бързо. В началото не искахме да създаваме излишни очаквания, преди да сме сигурни какво точно е открито. След като специалистите направиха първоначалния оглед, информацията бързо стигна до медиите. Сега вече цялото село знае, а в случая – и цяла България“, каза Иванова.
Първоначалната работна хипотеза е, че намерените кости са от вълнест мамут (Mammuthus primigenius). Досега са установени долна челюст, бивни, лопатка, ребра и други фрагменти. Възможно е значителна част от скелета все още да се намира под земята.
Уредникът в отдел „Природа“ към музея Красимир Киров обясни, че останките може да са били пренесени до мястото от течението на Дунав. Според него особеностите на релефа вероятно са превърнали района край Ряхово в своеобразен депозит, в който са се натрупвали останки от различни животни. Не е изключено обаче част от тях да са от животни, живели на тази територия.
Предполагаемият вид мамут е достигал близо пет метра височина и тегло над седем-осем тона. Макет на такова животно е изложен в Екомузея с аквариум към Регионалния исторически музей в Русе.
Точната възраст на останките засега не може да бъде определена. По думите на Киров видът се е появил преди около 500–800 хиляди години и е съществувал допреди приблизително 7–10 хиляди години. Той е бил широко разпространен при значително по-студен от днешния климат.
Костите не са запазени добре. След продължителния им престой във водна среда контактът с въздуха ускорява разрушаването им и затова изваждането се извършва внимателно.
Цветът им също може да даде сведения за средата, в която е загинало животното. Много тъмното, почти черно или тъмнокафяво оцветяване може да означава, че това е станало в блатиста местност. Според Киров подобни особености са наблюдавани и при други фосили от района, но засега това остава само работна теория.
Ако състоянието им позволява, след консервацията и изследванията останките ще бъдат изложени в русенския Екомузей, пише БТА.
В района са откривани и вкаменени дървета на възраст няколко милиона години. Най-често това са фрагменти от палми и други видове, свързани с блатни екосистеми. Киров разказа, че при един от случаите фирма за драгажни дейности използвала подобно вкаменено дърво за подпиране на врата, без служителите ѝ да знаят какво представлява. По-късно находката постъпила в музейната колекция.
