Русе отдавна носи прозвището „градът на първите неща“. Първата железница, първата търговска камара, първото застрахователно дружество, първият асансьор… В последните години обаче крайдунавският град сякаш е напът да се сдобие с още едно неофициално отличие – градът, в който най-апетитните обществени поръчки и инвестиционни проекти неизменно се свързват с едни и същи силови кръгове и добре познати имена.
Съвпадение? Лош късмет? Или просто в Русе има някаква особена гравитация, която привлича точно определен тип фирми?
Последният пример е повече от показателен. Както АНОНС вече писа, изграждането на новия плувен комплекс, което трябваше да бъде повод за гордост на русенци, отново се оказа на кръстопът. След години закъснения и няколко променени срока сега се оказва, че са необходими още близо един милион евро, за да бъде завършен проектът. Решението ще бъде в ръцете на Общинския съвет през септември.
ОЩЕ: Ще дадат ли съветниците в Русе още 1 милион евро на Дънката за плувния комплекс?
Изпълнител е дружество, свързвано в публичното пространство с бизнесмена, известен с прозвището Дънката. И въпросът вече не е само защо трябват още пари, а защо подобни мащабни обекти почти винаги попадат при фирми, около които години наред се носят различни коментари и легенди.
Списъкът обаче далеч не свършва дотук. Буферният паркинг край Дунав мост – стратегически проект за Русе – също бе реализиран от дружество, което многократно е било свързвано в публичното пространство с кръгове около Таки и Ами.
При други значими инвестиционни намерения през годините неведнъж се е появявало и името на Маджо, отново като част от обществените коментари и публикации по темата.
Редица въпроси има около консорциума, който спечели поръчката за сметосъбиране и снегопочистване. Драматична е ситуацията около ремонта на дома за стари хора „Възраждане“.
Любопитното е, че независимо коя партия управлява държавата или общината, имената около големите проекти рядко се променят. Сякаш има един невидим списък с „правилните“ фирми, които неизменно се оказват на първа линия.
В Русе първите копки се превърнаха в любимо политическо упражнение. Камери, лопати, каски, официални речи и усмивки. След това… настъпва тишина.
Плувният комплекс се отлага с години. Други обекти също сменят срокове, индексации и бюджети. Допълнителното финансиране постепенно започва да изглежда като правило, а не като изключение.
Излиза, че първите копки са много повече от реално завършените проекти. Русенци вече трудно се впечатляват от поредната първа копка. Защото знаят, че между първата лопата и последната плочка понякога стоят години, анекси и още милиони левове.
Най-големият проблем обаче не са конкретните фирми, а липсата на доверие.
Когато едни и същи имена неизменно изплуват около най-апетитните обществени поръчки, когато проектите редовно поскъпват и се забавят, а обясненията остават оскъдни, обществото закономерно започва да си задава въпроси.
АНОНС ще осветли в следващите дни кой за коя фирма стои.
