Зад фасадите от злато, мрамор и суета – един свят на амбиции, любовници и парад на властта
Въпросът защо германските дворци изглеждат толкова величествено, често по-пищни дори от френския Версай, намира своя отговор не само в историята, но и в човешките слабости. Зад копринените завеси, тежките полилеи и златните фрески се крият властолюбиви монарси, ексцентрични херцози и дори леко побъркани крале, които обичали разкоша почти толкова, колкото самите себе си.
Политика на показ
Германия до XIX век не е обединена държава, а пъстра мозайка от над 300 княжества, херцогства и свободни градове, всяко с амбицията да изглежда по-велико от съседа. В свят без Инстаграм, властта се демонстрирала чрез… архитектура. Дворците били визитка на величие — колкото по-богат, толкова по-влиятелен.
Монарси със слабост към златото (и още нещо)
Крал Лудвиг II от Бавария, наричан и „Лудият крал“, построява Нойшванщайн, най-известния замък в Германия, като свое лично убежище. Той мразел хората, избягвал контакт с поданиците си и се смятал за крал на мечтите. Фанатично обожавал музиката на Рихард Вагнер, когото издържал години наред, дори когато кралството обеднявало. Нойшванщайн не бил предназначен за гости – бил интимен свят от мрамор, злато и приказки, в който кралят живеел в умишлено самоналожена илюзия.
Любопитно: Когато Лудвиг умира при мистериозни обстоятелства в езерото Щарнберг, замъкът още не е довършен. Само седмица след смъртта му, правителството го отваря за туристи – за да си избие разходите.
Фридрих Велики от Прусия, един от най-могъщите владетели на XVIII век, бил блестящ стратег, но и изискан естет. Обичал изкуството, философията и… френската кухня. Неговият дворец Сансуси в Потсдам бил построен не като място за официални срещи, а като място за бягство от отегчителните дела на двора. Сансуси означава „без грижи“ – и наистина, кралят прекарвал там време с музиканти, философи (като Волтер) и далеч от кралските церемонии.
Дворци за любов и дворцови интриги
Курфюрст Карл Теодор от Пфалц изгражда Шлайсхаймския дворец с идеята да впечатли любовницата си, танцьорката Мариане Шрьодер. Според хроники, той дори поръчал зала, в която таванът бил изрисуван така, че тя да изглежда като летяща нимфа, обожествена от бога на слънцето – самия него.
Други дворци са построени не от любов, а от отмъщение. Херенхимзее, почти пълно копие на Версай, бил замислен от Лудвиг II като „по-хубав Версай“ от този на Луи XIV. Въпреки че в него нямало двор, гости или политика – кралят построил Зала на огледалата, по-дълга и по-блестяща от тази във Франция.
Любопитни факти:
В Мюнхенската резиденция, една от залите – Антикенкабинетът – е била забранена за жени. Смятало се, че дамите нямат нужда да виждат мраморни мъжки тела от древността.
В Лудвигсбург, наричан „германския Версай“, херцогът Фридрих I бил толкова страстен колекционер, че освен картини, поръчал и сбирка от над 400 вида вентилатори – подаръци от дами, които се надявали на негова благосклонност.
Много от кралете поръчвали тайни врати зад огледала и парадни ложета с подземни тунели, по които да избягват нежелани срещи… или да стигат до покоите на любимите си.
