Освобождаването на стратегически резерви едва ли ще доведе до осезаемо поевтиняване на горивата в България. Това каза в предаването „Тази сутрин“ Цветомир Николов, анализатор в програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията.
„Не очаквам да се отрази. Резервите не са в състояние да задоволят нито дългосрочно, нито краткосрочно търсенето на дизел и керосин. В същото време увеличават рисковете за определени страни“, обясни той.
По думите му освобождаването на резерви може временно да ограничи поскъпването, но няма да реши основния проблем.
Александър Пулев: Гарантираме най-ниските цени на горивата в Европа
Преди 11 часа
Прочети за 7 мин.
„По никакъв начин няма да повлияе драматично на цената. Може да я задържи за няколко седмици на равнищата, на които е в момента, но ако търсенето на горива продължи да бъде такова, каквото е сега – устойчиво или дори леко растящо, със сигурност цените ще продължат да растат. Просто няма достатъчно рафинериен капацитет за дизел в света, както и за керосин“, каза Николов.
Според него прекомерното използване на стратегическите резерви крие и допълнителен риск при евентуални бъдещи проблеми с доставките.
„Ако възникне проблем в САЩ с производството на дизел, а преди това Европа е освободила резервите си, може да се стигне до още по-голям проблем с горивата. Тогава ще трябва едновременно да се увеличават доставките за текущото потребление и да се попълват резервите“, посочи той.
Милен Керемедчиев, бивш заместник-министър на външните работи, коментира и натиска от страна на американския президент Доналд Тръмп върху Европа.
„Заплахата е сериозна, но не е далновидна. При истерия, каквато в момента виждаме на пазарите, никога не можеш да кажеш, че подобна мярка ще повлияе дългосрочно върху цените на горивата“, каза Керемедчиев.
Най-високата цена в историята на Острова: Дизелът във Великобритания достигна 2 паунда за литър
Преди 1 ден
Прочети за 2 мин.
По думите му около 30% от вноса на дизел в Европейския съюз идва от САЩ, а Тръмп се опитва да ограничи поскъпването на горивото на вътрешния американски пазар.
„Спирането на износа на дизел не означава автоматично падане на цените в САЩ. Може би в краткосрочен план ще има по-голямо предлагане, но там няма недостиг на дизел. Ако има забрана за износ, рафинериите ще започнат да се преориентират към производството на други видове горива, които могат да продават, защото в крайна сметка искат да печелят“, обясни той.
Според Керемедчиев подобна мярка може да има обратен ефект.
„Ако САЩ вземат това решение, то няма да намали цените и ще вдигне още повече паниката на пазара. Запасите от дизел в света са много ниски“, посочи той.
Николов уточни, че към момента няма сериозен риск от масов физически недостиг на горива в САЩ и Европа.
„За САЩ и и Европа няма реален риск от физически недостиг в масов мащаб. Определени държави имат по-голям риск в зависимост от това доколко са зависими от внос и какъв рафинериен капацитет имат“, обясни анализаторът.
Той подчерта, че пазарът на горива е глобален и недостигът на дизел в световен мащаб се отразява и върху цените в Европа.
„Цените и на суровия петрол, и на горивата вървят ръка за ръка. Този, който може да осигури допълнителен капацитет в кризисен период, получава по-висока цена и по-висока печалба“, каза Николов.
По думите му България е показателен пример, защото страната разполага както с доставки на суров петрол, така и с достатъчен рафинериен капацитет.
„България има доставки на суров петрол и достатъчно рафинериен капацитет, за да произвежда нефтопродукти почти на максимума. Проблемът е, че българското производство не може да реши проблемите на целия глобален пазар и затова страдаме от високите цени, които виждаме на бензиностанциите“, каза той.
