Голяма част от турците вярват, че дядо Коледа е бил истинска личност.
Тeхният дядо Коледа обаче не е утвърдилият се в съзнанието приказен старец с дълга бяла брада, който пристига с шейната си от ледените планини, а е светец, който се казвал Свети Никола /на турски Aziz Nikola/.
Местата, където е живял светецът, когото турците смятат за истинския дядо Коледа, са бреговете на източното Средиземноморие край Анталия, където никога не вали сняг.
Кой всъщност е бил той и как в негово лице се е претворила легендата за дядо Коледа?
…Годината е 270 г. след Христа. Мира се наричал античен град в областта Патара на средиземноморския бряг на древната държава Ликия /днес област Демре/. Именно тук се ражда бъдещият светец Никола, в заможно и набожно семейство. Чичо му бил епископ в местната църква, който горещо проповядвал християнската вяра. На 19 години Никола взима чичо си за пример и става монах.
След смъртта на родителите си, той раздал цялото богатство, което е било доста значително за времето си, на бедните хора в града и околностите. А самият той се отдал на скромен живот. След като чичо му починал, той заел неговото място, станал свещеник и служил като епископ в църквата, останките от която са запазени край Демре.
Това е време, в което християните били подложени на жестоки гонения. Но свещеникът Никола така горещо защитавал в проповедите си християнската вяра, че от признателност миряните го нарекли Мирлийският свещеник, издигнал се до епископски сан, а след смъртта му бил обявен за светец.
Отец Никола често посещавал болни, деца и възрастни и ги лекувал безплатно, оставял пред портите на бедните хора, главно нощем, храна, дрехи, торбички с жълтици и си тръгвал, без да се показва. Оттук тръгват и историите за добрите дела на светия старец, които го издигат до прототипа на дядо Коледа.
Историята, която стои в основата за това да го смятат за дядо Коледа, е за един баща, който имал три дъщери, но се разорил и решил да продаде дъщерите си. Когато узнал за това, светецът дълго мислел как да помогне.
И намерил изход – поставил 300 жълтици в една кърпа и една нощ, когато всички спели, хвърлил през един отворен прозорец увитите в кърпата жълтици. На сутринта, когато бащата се събудил, намерил кърпата и с насълзени очи започнал да се моли.”Благодаря ти, Господи, с тези триста жълтици ще успея да оженя дъщерите си. Аз ще бъда най-щастливият баща”.
Не са малко и преданията за това, че светият отец спускал през комина подаръци и храна на децата. А също така, че бил преследван, заради което предприел доброволно изгнание – заминал далеч от родния край. Но когато се върнал, местните хора така били зажаднели за проповедите на своя епископ, че изпълвали църквата до краен предел.
Славата му се разнесла извън пределите на древна Ликия, в Русия и в много европейски страни.
Той починал през 346 г. Дълго време мощите на светеца се съхранявали в родната Мира, но по-късно били пренесени в италианския град Бари. А обителта е била разграбвана и разрушавана от земетресения.
В град Демре, окръг Анталия, където се смята, че е било родното му място, има бронзова статуя на Свети Никола.
Също в Демре има и музей, наречен на неговото име, който е един от най-посещаваните туристически обекти в Анталия. В музея са запазени фрески с изображения на Свети Никола.
Местните моряци приемат светеца за покровител на източното Средиземноморие, поради което негова снимка или икона може да видите почти на всяка лодка или корабче. Преди да отплават, моряците изричат станалото нарицателно пожелание ”Азиз Никола да направлява руля“.
С течение на времето турците започнали да наричат Свети Никола “Ноел деде”/Дядо Коледа/ под влияние на християнската традиция.
Всяка година през месец декември в Демре се стичат туристи от страната и от чужбина, за да прекарат Рождествените празници в местата, които пазят спомена за добрините и щедростта на светеца.
В музея в Демре идват православни двойки, за да се венчаят.
Коледа и Ноел деде или Свети Никола са две различни неща, но и двете всъщност сочат една истина: вярата в добрите дела на човека и в тяхната непреходност независимо от расата, вярата и езика.
