Традицията да се пуска по една маслинка в чаша с Мартини се заражда по време на Златната треска в Калифорния. Историята е следната: През 1849 година един златотърсач претарашил някаква златна мина и тръгнал да се връща към Сан Франциско.
По пътя обаче спрял в първия голям град – Мартинес, за да отпразнува придобивката си, която не била никак малка. Той поискал в бара шампанско, с което да се почерпи за лудия си късмет, но за него късмет нямало.
Барманът обаче му предложил „нещо по-добро“ и на момента измислил нов коктейл – Martinrs Special – маслинов вермут. Предполага се, че именно на този креативен човек принадлежи идеята за гарниране на питие с маслина – нещо, което дотогава не е било популярно.
Внезапно забогателият търсач на силни усещания много харесал напитката и почерпил целия бар с нея. С течение на времето името Martinez Special станало просто Мартини.
Питието си пробило път сред останалите коктейли и днес е популярно почти колкото действащите лица в романи, филми и телевизионни сериали.
Коктейлът, известен като сухо Мартини, се появява през 1922 година и оттогава се променят само пропорциите на съставките.
Първоначално 2 части сух джин се смесват в шейкър с 1 част сух бял вермут. Получената смес се изсипва в охладена коктейлна чаша със зелена маслина на дъното.
Днес любителите на Мартини имат право специално да поръчат питието си без, с една или с повече маслини, според своя вкус или моментно желание. За тази екстравагантна добавка обаче винаги се ползват зелени маслини. Те могат да бъдат без костилка и дори на нейното място да има бадем, чушка или друга изненада, която да направи вкуса на всяко следващо Мартини различен от този на предходното-
