Тази година Арктика преживя най-топлото лято в историята, което допринесе за необичайни горски пожари и топене на ледници, като същевременно застраши останалия свят с проблеми, включително повишаване на морското равнище, предаде Ройтерс, позовавайки се на доклад на американското Национално управление по изследване на океаните и атмосферата (NOAA).
Летните температури на въздуха в Арктика са били най-високите поне от 1900 г., тъй като северната полярна област продължава да се затопля два пъти по-бързо от останалата част на земното кълбо заради предизвиканите от човека климатични промени, се посочва в доклада на NOAA.
Годишният доклад на американското Национално управление по изследване на океаните и атмосферата показва по-чести екстремни метеорологични и климатични събития с глобално въздействие.
Затоплянето в части от Северна Канада и Канадския арктически архипелаг съвпадна с валежите под нормата над тези райони, което допринесе за екстремния сезон на горски пожари там.
Гренландия загуби 158,7 милиарда метрични тона маса от ледената си покривка, продължавайки тенденцията за загуба на сухоземен лед от 1998 г.
„Затоплянето на Арктика има далечни дългосрочни последици извън региона, тъй като загубите на лед на сушата допринасят за покачването на морското равнище, което застрашава жилищата, транспорта и бизнеса в крайбрежните градове“, се казва в доклада.
Загубата на ледена покривка в Гренландия тази година е значително под средната стойност за последните 22 години поради обилните снеговалежи, но горещината все пак е „взела своето“.
В доклада се посочва, че най-високата точка на ледената покривка – станцията Съмит, се е стопила едва за пети път за 34-те години, откакто се води статистика. Кумулативната площ на топене на ден – мярка за площта, която се топи всеки ден, се е доближила до абсолютния рекорд.
В доклада се посочва, че „необратимите климатични щети, причинени от прегряването на Арктика, ще продължат да се отразяват в цяла Северна Америка и Евразия“, отбелязват учени, които не са участвали в изготвянето на доклада.
Докладът също така подробно описва „недвусмислени доказателства за раззеленяването на Арктика“, тъй като заради по-високите температури, увеличените валежи и топенето на вечната замръзналост храстите и дърветата превземат пасищата и тундрата.
Според доклада тази година е наблюдавано повишено раззеленяване в северноамериканската тундра и сравнително слабо в евразийската част на Арктика. Т.нар. „пикова зеленина на тундрата“ в Арктика е достигнала третото най-високо ниво за 24-те години на изследване.
Раззеленяването може да ускори изменението на климата чрез освобождаване на големи количества въглероден диоксид, който е бил складиран във вечната замръзналост, допълва БТА.
