Имало е време, когато Русе не просто е имал заводи. Русе е живеел с тях. Огромните предприятия са давали работа на поколения, а продукцията им е напускала града по железница, шосе и Дунав. Част от тези гиганти днес са история. Един обаче успява да премине през повече от век превратности – „Найден Киров“.
Зад заводските портали всяка сутрин са влизали хиляди работници. За много русенски семейства фабриката не е била просто работно място – тя е определяла ежедневието, доходите и понякога професионалния път на няколко поколения.
„Петър Караминчев“, „Дунавска коприна“, Комбинатът за тежко машиностроене, корабостроенето, „Найден Киров“ – имената на големите предприятия са били част от ежедневния речник на Русе. Част от тези индустриални символи впоследствие изчезват, други преминават през тежки трансформации, а споменът за времето, когато зад заводските им портали са влизали огромен брой работници, остава жив.
И тук неизбежно идва въпросът – как Русе, превърнал се в един от големите индустриални центрове на България, загуби част от своите гиганти?
Промените след 1989 година преобръщат икономическия модел. Предприятия се преструктурират и приватизират, пазари се променят, а някои производства постепенно остават в миналото.
Това обаче не означава, че индустрията е изчезнала от Русе. Тя просто вече изглежда различно – вместо градът да се идентифицира с няколко огромни социалистически комбината, производството днес е разпределено между множество предприятия.
А историята на едно от тях е започнала много преди социализма.
Всичко започва през 1901 година
Корените на бъдещия завод „Найден Киров“ ни връщат цели 125 години назад.
През 1901 г. в Русе е създадено Търговското събирателно дружество „Гатю П. Станев“. Първоначално бизнесът е свързан с търговия с тъкани, барут и гилзи, а други архивни данни посочват сред стоките още платове, ножове и патрони.
Тогава никой едва ли предполага, че от това начинание един ден ще се роди едно от най-разпознаваемите индустриални имена на Русе.
През 1916 г. дружеството започва да се ориентира към електрическите материали, внасяни от Западна Европа, включително Австрия и Германия.
След 1919 г. идват и първите опити за собствено производство – отливат се ловни сачми и оловни гилзи, обработват се стъкла. През 1926–1927 г. предприятието вече продава и модерните за времето си радиоапарати и резервни части за тях.
Бакелитът променя всичко
Ключов момент настъпва през 1929 година, когато започва бакелитопресоването.
През 30-те години производството се разширява. Първоначално се сглобяват електрически ключове с детайли от чужбина, но постепенно се преминава към производство на фасунги, розетки, разклонители и ключове.
Това вече е много по-близо до завода, който поколения русенци ще запомнят.
През 1931 г. предприятието става акционерно дружество, а индустриалната му история продължава да набира скорост.
1947-а: Ражда се „Найден Киров“
Големият поврат идва през 1947 година.
Предприятието е национализирано и получава името Електробакелитна фабрика „Найден Киров“. Производството се оформя в две основни направления – електроизолационни и електроинсталационни материали.
Започва период на сериозно разрастване.
През 1957 г. на нова площадка са изградени изолационен и електроинсталационен цех, а през 1960 г. се появява и цех за декоративен гетинакс.
Заводът постепенно се превръща в едно от познатите индустриални имена на Русе.
През 1981 г. идва още една технологична крачка – започва усвояването на електронизирани устройства за високомоментни задвижвания на металообработващи машини с цифрово-програмно управление.
Само за няколко десетилетия предприятието е извървяло огромен път – от бакелитовите изделия до електрониката и автоматизираните машини.
Преходът идва и зад заводския портал
След 1989 г. започва нова икономическа реалност.
През 1990 г. „Найден Киров“ отново е регистриран като самостоятелна компания, а през 1997 г. започва приватизацията на предприятието.
Това е моментът, в който съдбите на много от големите русенски заводи тръгват в различни посоки.
Някои постепенно изчезват от индустриалната карта. Други сменят собственост, профил и мащаб.
Но при „Найден Киров“ има една съществена разлика.
Името оцелява
За разлика от редица други емблеми на стария индустриален Русе, „Найден Киров“ продължава да съществува като производствено предприятие.
Днес дейността му включва електроинсталационни изделия, пластмасови детайли, шприцформи и щанци. Русенската търговско-индустриална камара го представя като производител, чиито изделия намират пазари както в България, така и извън страната.
Самата компания показва в историческата си хронология и модернизацията през последните години – ново производство на пластмасови изделия, шприцване и въвеждане на машини с цифрово управление.
И точно това прави историята му толкова интересна.
От барута до електрониката – 125 години Русе
Историята на „Найден Киров“ всъщност е малък разказ за огромните промени, през които преминава самият Русе.
Предприятието се ражда в началото на XX век в един търговски град на Дунав. Преживява войни, икономически кризи, национализация, социалистическа индустриализация, политическите промени след 1989 г., приватизацията и новата пазарна икономика.
И продължава да съществува.
Затова, когато днес говорим за старите заводи на Русе, не става дума просто за носталгия по огромните халета и комини.
Става дума за град, чиято идентичност в продължение на десетилетия е неразривно свързана с производството.
Едно време големите заводи са били цели светове – с хиляди човешки истории зад порталите си. Днес икономиката е друга, предприятията са различни, а част от старите гиганти вече ги няма.
Но някои имена отказват да останат само върху пожълтелите архивни снимки.
„Найден Киров“ е едно от тях – име, което вече 125 години стои в индустриалната история на Русе.
