Боян изживя своите първи протести, той беше сред 150 000 души на площада
Неговият баща е символ на свободната журналистика в демократична България.
Филмът за него разказа за истински острите му въпроси във времена на полусвобода – като моментът, в който като студент в навечерието на промените в България пита Франсоа Митеран пред Тодор Живков какво мисли за старите диктатори, които не искат да пуснат кокала. Милен Цветков беше винаги неудобен за властимащите.
Беше свободен човек през целия си път. Неговият син Боян Цветков гледа новини от малък, а през изминалите няколко седмици изживя своите първи протести. Той беше сред 150 000 души на площада, заведе го майка му, а той беше там, защото вярва, че там му е мястото. Боян Цветков по своя собствен път в „Историите на Мария Йотова“.
Синът на журналиста Милен Цветков – Боян, разказва в рубриката „Историите на Мария Йотова“ за смелостта да задаваш неудобни въпроси, за първия си голям протест и за това как младите хора могат да бъдат двигател на промяната в България.
Боян се представя като обикновен седмокласник от София – с училище, приятели и разходки с кучето си Грейс. Животът му е изпълнен с типичните за възрастта грижи, но и с усещане за обществена отговорност, която идва естествено – чрез примера на баща му.
Като по-малък Боян активно е следял новините, повлиян от интереса на Милен Цветков към обществените процеси. Днес, макар тинейджърските интереси да взимат превес, той ясно осъзнава значението на протестите като форма на гражданска позиция.
За него участието в протест е не просто присъствие, а преживяване – усещане за общност, енергия и надежда. Боян споделя, че майка му го е завела на протест, за да види със собствените си очи, че промяната е възможна и че хората, които могат да я направят, са самите граждани. Атмосферата на протеста, според него, е силно позитивна и вдъхновяваща – доказателство, че когато хората се обединят, могат да окажат реален натиск върху властта.
Младият Боян говори открито за проблемите на страната – неравенството, корупцията и усещането за несправедливост. Според него разликата с други държави е в това, че у нас корупцията е видима и доказуема, но често остава без последствия.
Въпреки това той вярва, че обединението на гражданите може да промени начина, по който държавата функционира. „Когато протестираш и се бориш за нещо, имаш шанс да успееш“, казва Боян. За него енергията на множеството е знак за надежда и увереност, че промяната е възможна, ако хората не се отказват да бъдат активни и ангажирани.
Историята на Боян Цветков е разказ за приемствеността между поколенията – от смелия въпрос на Милен Цветков през 1989 година до гласа на едно 13-годишно момче, което вярва, че гражданската активност има смисъл. Един личен и силен поглед към надеждата, свободата и отговорността да бъдеш част от обществото.
