Имаше време, не толкова отдавна, когато местната структура на „Продължаваме промяната“ в Русе беше символ на подем. С щедри спонсори, сред които самият Николай Събев – бизнесмен, министър и местен меценат – и с подкрепата на две поредни правителства и двама премиери, ПП изглеждаше като добре смазан политически мотор, на който ресурсите никога не свършват.
Днес обаче реалността е по-скромна. На страницата на организацията се появи призив от типа „Да променяме Русе заедно – стани наш дарител!“, с приканване към гражданите да подпомогнат дейността чрез месечни преводи. Средствата щели да се използват за „медийна видимост, работа на терен и културни събития“. А иначе казано – пари за флайери, събития и кафета на доброволците.
Иронично или просто закономерно, тази трансформация от политическа организация с национален ресурс до кауза, разчитаща на микродонори, идва без никакъв публичен отчет за предишното изобилие. Помним какво беше – щедри кампании, офиси с техника, билбордове, и привилегирован достъп до медии. Днес се разчита на QR код и добрата воля на избирателя.
Няма нищо лошо в дарителството – когато става с яснота, почтеност и последователност. Но когато в рамките на три години една партия премине от управлението на държавата към управление на Google формуляр за дарения, това вече не е просто скромност. Това е диагноза за разпиляна инерция и изчерпано доверие.
Или казано иначе: когато си имал министър с милиони зад гърба си, а после се налага да молиш гражданите за 5 лева месечно, редно е поне да се запиташ – кой всъщност има нужда от промяна.
