Александър Сергеевич Пушкин – бащата на съвременния руски език, романтик, бунтар и блестящ ум. Но освен с перо, той често е боравил и с… пистолет.
Между 1816 и 1837 година Пушкин е участвал или бил въвлечен в над двадесет и пет дуелни предизвикателства. Повечето от тях завършват без реална стрелба, но броят им говори много за характера на поета – горд, чувствителен и непримирим.
Поводи за дуел? Каквито се сетите.
Любопитното е не толкова, че се е дуелирал, а колко дребни и странни са били повечето поводи. Ето някои примери:
1816 г.: Пушкин предизвиква братовчед си Павел Ганнибал, защото му „откраднал“ вниманието на една дама по време на бал.
1819 г.: Поетът Вилхелм Кюхелбекер, негов приятел, се обижда от иронично стихотворение и го предизвиква. Дори стреля! Пушкин отказва да отговори.
1822 г.: В Кишинев Пушкин стреля по местен благородник, защото съпругата му се държала надменно.
1827 г.: Офицерът Соломирски иска дуел, защото Пушкин флиртувал твърде открито с неговата спътница София.
Обикновено секундантите или здравият разум предотвратяват най-лошото. Но самият факт, че тези предизвикателства са били толкова чести, показва, че честта и егото са били почти свещени ценности.
Последният дуел – срещу Дантес
През 1837 година напрежението достига връхната си точка. Анонимно писмо разпространява слухове за афера между съпругата на Пушкин – Наталия Гончарова – и френския офицер Жорж Дантес.
Пушкин предизвиква Дантес на дуел. Срещата се провежда на 27 януари (8 февруари по нов стил). Пушкин е тежко ранен – куршумът на Дантес пронизва бедрото му и засяга вътрешни органи. Умира два дни по-късно, на 37-годишна възраст.
Защо толкова много дуели?
В началото на XIX век дуелът е бил не само приет, а и очакван начин за защита на честта. Особено в аристократичните среди. А Пушкин, с остър език, хаплива сатира и кипящ темперамент, често е попадал в конфликт.
Но това говори не само за неговата гордост, а и за един по-дълбок вътрешен порив – нуждата да се доказва, да бъде мъж на честта не само в литературата, но и в живота.
Само три от всички дуели завършват с реална стрелба. И все пак образът на Пушкин като „поет с пистолет“ остава завладяващ. Той не е просто литературен гений – той е човек от плът и кръв, уязвим, горд, страстен.
Автор: Александър Горан
