Най-голям срам би бил да ратифицираме Хартата на Съвета за мир. Това каза пред БНР доц. д-р Боряна Мусева, подписала общата позиция на преподавателите от катедра „Международно право и международни отношения“ на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, като обясни:
„Това би било в противоречие на Конституцията, на международното право и на правото на ЕС. Желаният резултат трябва да бъде против ратификация, като въпрос на политическо решение е как ще се случи това. Вариантите са няколко – оттегляне на подписа, но ще е много арогантно, друга възможност е да се случи в рамките на вътрешната ни процедура – след произнасяне на КС или след дискусия в парламента и гласуване против ратификацията“.
Тя подчерта, че внасянето на един закон за ратификация е автономно правомощие на Министерския съвет.
„В българския Закон за международните договори е предвидено изрично, че когато става дума за международен договор, първо трябва да се направи едно обстойно проучване за съответствие с Конституцията и международните задължения на България, както и с правото на ЕС. След това трябва да бъде изготвен доклад до МС, в който да се обоснове необходимостта от сключването на този договор, както и да бъдат посочени очакваните резултати и финансовите последици от неговото прилагане. След което това предложение трябва да бъде изпратено за съгласуване с останали заинтересовани министерства. И вече този пакет от стъпки, които трябва да бъдат извършени, трябва да доведат до ситуация, в която се взема решение за подписване на този международен договор и съответно да се определи лице, което да извърши това. Това са дейности, които изискват време, публичност и предварителна яснота за предмета на този договор. Ние затова имаме и специален закон, който е различен от Закона за нормативните актове, които са вътрешното законодателство на държавата“, обясни тя за БНР.
Според нея, когато нещо не се осъществява по правилата на правовата държава, това означава, че имаме поведение, продиктувано от натиск или други мотиви, непредвидени в правната рамка.
Хартата на Съвета за мир прилича на учредителен акт на частна организация, подчерта доц. Мусева и коментира:
„На практика една държава (България) се подчинява на физическо лице (Доналд Тръмп), което представлява друга държава (САЩ). … В Устава на ООН основен принцип е суверенното равенство между държавите и всеки международен договор, който е сключен след този Устав, трябва да съобразява този принцип. И в самия Устав на ООН е предвидено, че последващи договори, които противоречат на него, нямат предимство, предимство продължава да има Уставът на ООН. В Хартата на Съвета за мир не е споменат Уставът на ООН, но той продължава да бъде правната рамка, която го структурира в системата на международното публично право като източник“.
Доц. д-р Боряна Мусева посочи, че Съветът за мир има амбицията да е нещо значително по-голямо от Съвета за мир за Газа, за който има издадена резолюция на ООН.
