Очаквано, Комисията по конституционни и правни въпроси прие на второ четене предложението на „Възраждане“, с което секциите в страните извън Европейския съюз, да бъдат ограничени до 20 броя, извън тези, които бъдат открити в консулствата и посолствата.
Това стана с 12 гласа „за“- от ГЕРБ, БСП, ИТН и „Възраждане“, и 8 против- от ПП-ДБ, ДПС-Ново начало, МЕЧ и „Величие“.
По време на дебатите по предложението за промени в Изборния кодекс, депутатът от МЕЧ Христо Расташки се скара с представителите на „Възраждане“, но и с депутата от ГЕРБ Бранимир Балачев.
„Нито политически е правилно, нито юридически. Колкото и да лъже в зала Цончо Ганев, че спирате турския вот, спирате всички гласове от чужбина. Тази коалиция с ГЕРБ няма да ви помогне. Противообществено е това, няма легитимация тази комисия да приема такива промени 2 месеца преди изборите“, заяви Расташки. Той призова „Възраждане“ да преосмислят идеята си и да оттеглят законопроекта.
„От ПП-ДБ поддържаме нашето становище, че подхода за ограничаване на гражданите извън ЕС е недобър. Ограничава правото на глас и проследвайки го чисто исторически, цели не да се справи с контролирания вот, защото няма такива мерки, а да накаже тези, които не са подкрепили ДПС-НН и ИТН. Не разбирам защо колегите от ГЕРБ се обвързват с това. Ограничението от 20 секции не е подкрепено от никакви данни“, коментира Надежда Йорданова.
Затова от коалицията внесли предложение ограничението да е за 100 секции в страна.
„В изборното законодателство българите извън страната да имат възможността да гласуват, без значение къде се намират те. За пръв път изпадаме в ситуация да ограничим тази възможност. Става въпрос за големи по територия, велики по демокрация страни- САЩ и Великобритания“, каза Явор Хайтов от АПС. Той бе категоричен, че няма да подкрепят това предложение.
Хайтов, който е и зам.-шеф на правната комисия, даде пример, че в страните извън ЕС живеят „стотици хиляди българи и мнозина студенти учат там“.
Именно затова от МЕЧ пък внесли предложение да се впише изключение за Великобритания, САЩ и Канада, и там да не се наложи ограничението за 20 секции, обясни Христо Расташки.
Междувременно той направи обидни коментари към колежката си от „Величие“ Юлиана Матеева, а след това репликира и Хайтов, че в Турция живеят „неграмотни, прости хора“.
Това провокира Бранимир Балачев от ГЕРБ да определи поведението на юриста като „обидно, по подобие на лидера ви Радостин Василев“.
„Не се обаждайте, това показва колко сте възпитан. Като дойдете на моето ниво, можете да говорите. Вие може само да се учите, не може да обиждате колежката, която е професор“, обърна се Балачев към Расташки. Междувременно депутатът от МЕЧ продължи да говори, докато течеше изказването на колегата му.
„Престанете да имате този просташки тон“, призова го Балачев.
„Като правите просташки закони, такъв ще е тонът“, отвърна му Расташки.
След това председателката на комисията Анна Александрова прекрати изказването на Балачев и не даде реплика на Расташки, защото „той си я използва своевременно“.
„ДПС-НН сме категорично против ограничаването на секциите в чужбина, ще подкрепим предложението за отпадане. Всеки гражданин, независимо къде по света се намира, има право на глас. Това е конституционно право, всички го знаем и трябва да се съобразяваме с това“, заяви Калин Стоянов.
Според него статистиката, която представи Петър Петров от „Възраждане“ „няма значение в момента и не е редно да се ограничава правото на власт“.
„Би следвало да се спре със спекулациите, че някой имал полза от това ограничаване- тази поправка ограничава българите в чужбина, много ще искат да гласуват, но повечето от тях няма да имат тази физическа възможност- живеят далеч от секциите, или те ще бъдат значително по-малко“, каза още Стоянов.
Според „Величие“, предложението не било подкрепено от аргументи, защото „въпреки обидните квалификации за гласуващите в Турция, всички сме наясно, че това контролирано гласуване ще бъде пренесено с автобуси в България“.
„Не искам да виждам пехливански борби на границите с Турция от „Възраждане“. По-сериозната част от последиците, е че ще бъдат ограничени сериозно правата на българите в САЩ, Великобритания и Канада. Политическата ситуация никога не е била такава, каквато ще бъде на предстоящите избори“, аргументира се Юлиана Матеева защо групата й няма да подкрепи ограничаването на секциите.
Зам.-шефът на парламентарната група на „Възраждане“ Петър Петров даде пример, че при изборите през ноември 2021 г., когато ограничението от 35 секции в страните извън ЕС отпадна, в Турция са гласували над 88 хиляди в 158 секции. При следващите избори броят на секциите нараства, а при последните избори от октомври 2024 г. са достигнали до 168.
„Между 8-10 хил. гласа е тежестта на един мандат. Това значи, 8-9 мандата да бъдат определени от Турция, затова предлагаме да са 20 и не подкрепяме искането ви да са 100“, аргументира се Петров.
Във Великобритания пък, при предишното ограничение, гласуващите са били около 30 хил., а след отпадането му са започнали да намаляват. През юни 2024 г. гласувалите там са били около 19,5 хил., а през октомври- 21, 3 хил.
„Не знам на какво се дължи този спад, но не мога да се съглася с г-н Хайтов, че намаляването на секциите ще попречи на избирателната активност. Твърденията ви не се крепят на факти“, заяви Петров.
На Калин Стоянов той обясни, че по сигнал на „Възраждане“ от 2023 г., Софийска градска прокуратура е излязла с решение, че в секциите в Турция има много нарушение: от хора, които попълват декларациите на гласуващите пред секциите, до агитация на турски. „Това е незаконно и ЦИК може да потвърди“, допълни Петров.
„Единствената причина за това предложение е, ако бъде прието, Конституционният съд да обяви целия законопроект за противоконституционен“, коментира той предложението на МЕЧ.
„Статистиката на г-н Петров, като числа, е вярна. Трябва да се каже, че в ИК се говори за места- на едно място може да има повече от 1 секция“, коментира шефката на ЦИК Камелия Нейкова.
„Отсега няма как ЦИК да прогнозира каква ще бъде избирателната активност. Можем само да изпълним разпоредбата на ИК, всички ние сме наясно, че това е политическо решение. Ако бъде възприето ограничението, с колегите от МВнР трябва да направим организация, за да се осигури правото на глас. Факт е, че има струпване на повече избиратели в някои секции, всички ние виждаме тези факти“, каза още Нейкова.
Друго предложение между двете четения, което не бе прието, е гражданите в чужбина, които искат да гласуват в чужбина, да попълват декларации на място в секционните комисии, както и да получават кратко съобщение за потвърждение на посочен телефонен номер от ЦИК. То бе внесено от Надежда Йорданова от ПП-ДБ.
„Ще подкрепим предложенията, които са за ограничаване на злоупотребите, Единствените, които сме установили са в Турция, като например стотици заявления от 1 IP адрес“, каза Петър Петров.
Според него когато декларацията се попълва от избирателя пред членовете на СИК има гаранция, че ще се справи с гласуването без проблем и съмнения за външна намеса. Петров попита ЦИК дали има техническа възможност да се изпращат съобщения по телефонен номер.
„По-скоро да, възможно е. Необходимо е и становище на „Информационно обслужване“, защото работим съвместно с електронните заявления извън страната. По подобен начин, но на мейл сега се връща допълнителна проверка, която да идентифицира избирателя“, обясни шефката на ЦИК Камелия Нейкова.
