Скандалното поведение на лидера на МЕЧ Радостин Василев по време на консултациите при президента Илияна Йотова не беше просто проява на политическа грубост. То очерта сценарий с ясно разпознаваеми институционални и партийни ползи – сценарий, който остана премълчан, но е напълно видим за всеки, който познава Конституцията и политическата реалност в България.
Настояването Йотова да подаде оставка, представено от Василев като „морално задължение“, е не само юридически несъстоятелно, но и опасно подвеждащо. Конституцията не предвижда президент или вицепрезидент да подават оставка заради партийни проекти. Но далеч по-същественият въпрос е какво щеше да последва, ако подобна оставка действително беше факт.
Страшен скандал на „Дондуков“2: Радостин Василев „застреля“ Йотова с обвинения и си тръгна
Отговорът е еднозначен. При оставка или невъзможност президентът и вицепрезидентът да изпълняват функциите си, правомощията на държавния глава автоматично се поемат от председателя на Народното събрание. В момента тази позиция се заема от Рая Назарян. Самата Назарян вече публично заяви, че е готова да бъде временно изпълняващ длъжността президент.
Тук картината става политически взривоопасна.
Рая Назарян е ключова фигура от ГЕРБ – партия, която Радостин Василев неведнъж е представял като символ на задкулисието и „модела Борисов“. В същото време в публичното пространство отдавна се говори за близостта ѝ с ДПС – Ново начало. Ако искането на Василев беше реализирано, България щеше да получи временно държавен глава именно от този политически лагер.
И тук въпросът вече не е хипотетичен, а политически неизбежен: Това ли щеше да е приемливият резултат за Радостин Василев? И дали точно към него не водеше цялата атака?
Още по-показателно е поведението на лидера на МЕЧ след като изложи позицията си. Василев отказа да чуе отговора на Илияна Йотова, напусна демонстративно залата и лиши парламентарната си група от участие в закритата част на консултациите. Подобно поведение трудно може да бъде наречено държавническо. По-скоро прилича на внимателно режисиран политически скандал.
Когато политик настоява за оставки на най-високо институционално ниво, той носи отговорност не само за думите си, но и за последствията. В случая последствията са напълно ясни – временно прехвърляне на президентската власт към Рая Назарян и индиректно към ГЕРБ, с всички произтичащи от това решения – избор на служебен премиер, управление на служебен кабинет и контрол върху ключови държавни процеси.
