В лятната градина на Be Healthy, сред свежите летни предложения и спокойната атмосфера, в рубриката на АНОНС „Закуска за шампиони“ ви срещаме с една от младите надежди на българския волейбол – Ивайла Кирева. Тя е капитан на отбора Любо Ганев – Автосвят, а зад усмивката ѝ стоят години дисциплина, лишения и много труд.
Сред аромата на прясно приготвена храна, цветните летни предложения и уютната атмосфера на Be Healthy разговорът с Ивайла се превърна в истинска среща с характера на един млад спортист – с цената на успеха, напрежението преди важните мачове и трудния път, по който върви всеки шампион още преди да бъде аплодиран.
Младата волейболистка учи в Гимназията по икономика и управление, а в малкото свободно време обича да ходи на народни танци и да прекарва време с приятеля си.
„Извън залата обичам забавленията, но честно казано не остава много време“, признава тя.
Любовта към волейбола всъщност не започва по нейно желание.
„Започнах да тренирам волейбол в края на втори клас. Не съм тренирала нищо друго. Първоначално изобщо не исках да тренирам волейбол, просто баща ми ме заведе в залата и каза: „Ще тренираш волейбол.“
Днес тя вече е капитан на един от най-успешните млади отбори, но признава, че когато баща ти е и треньор, очакванията са много по-големи.
„Отговорността, когато баща ти е един от треньорите, е по-голяма. Той е много по-строг към мен в сравнение с останалите съотборнички. Особено ако съм го ядосала извън залата, това се отразява и на игрището. Има и много плюсове твой близък или роднина да е на самото игрище и те окуражава, мотивира. Например на финалите като падахме 2:0 от ВАСК се разплаках на една почивка, защото не ми беше ден , няма как всеки ден да си на 100 процента и той ме прегърна и каза да си играя играта, споделя с усмивка Ивайла.
Моментът, в който разбира, че волейболът е нейният път, идва през 2021 година.
„Тогава станахме републикански шампиони. Това беше първият ни златен медал и тогава си казах, че това е моят спорт.“
Въпреки успехите, тя все още търси отговора какво иска да прави след училище.
„Имам още малко време да се ориентирам какво искам да правя след като завърша.“
Като капитан на отбора Ивайла носи огромна отговорност и признава, че напрежението преди мач е едно от най-трудните неща.
„Трудно се справям с напрежението преди мач, понеже съм капитан и всички разчитат на мен. Стане ли денят на мача, не си говоря с никого, притеснявам се, не мога да ям.“
Тя не крие и цената, която спортът изисква.
„Един спортист се лишава от личен живот и свободно време. Няма време за почивки, излизане с приятели, ваканции. Всичко е много ограничено. Затова в малкото време, което имам, гледам да го прекарвам с моя приятел и близките ми хора.“
Макар да спазва режим, Ивайла признава, че и тя има своите слабости.
„По принцип обичам да хапвам сладко, изкушават ме и някои по-вредни храни, но се опитвам да спазвам режим и да балансирам правилно нещата.“
Именно затова място като Be Healthy се оказва идеално за хора със спортен режим – с леки, свежи и балансирани предложения, подходящи както за активно спортуващи, така и за всеки, който иска да се чувства добре и да се храни разумно дори през горещите летни дни.
Най-емоционално Ивайла говори за хората, които стоят зад успехите ѝ.
„Хората, които имат най-голяма заслуга за моето развитие, са няколко. На първо място е старши треньорът Сашо Тодоров. Ако не беше той, нямаше да съм на нивото, на което съм сега, нямаше да сме постигнали тези успехи с нашия отбор. Всичко е благодарение на него. След това са и моите родители – не само баща ми, а и майка ми. Подкрепят ме във всичко, дават ми напътствия след тежък мач и ми помагат да се възстановя.“
А когато говори за мечтите си извън спорта, отговорът е простичък и истински.
„Мечтая извън волейбола да съм успяла, да имам семейство и да бъда щастлива.“
