Над 120 превъплъщения, 40 години на сцената и една неизменна любов – операта. Името на Стоян Стоянджов отдавна е част от историята на Русенската опера, а гласът му е оставил следа в паметта на поколения зрители. Носител на награда „Русе“ за цялостен принос като солист на Русенската опера, той е сред най-разпознаваемите и обичани лица на културния живот в крайдунавския град. Днес, след десетки знакови роли и срещи с едни от най-големите имена в световното оперно изкуство, Стоянджов гледа назад без носталгия и напред с оптимизъм. Пред информационна агенция АНОНС артистът говори за уроците на сцената, човечността зад големия талант и мисията да вдъхновява нови поколения почитатели на операта.
– След повече от 120 роли на сцената има ли персонаж, който ви е променил не само като артист, но и като човек?
Всичко е комбинация от много роли и много опит. Всяка роля носи нещо интересно, нещо, което ни обогатява. Когато човек вниква в ролята, той навлиза в същността на героя, запознава се с историческата обстановка, с хората и отношенията около него. Така постепенно, чрез множество детайли, се изгражда образът.
Трудно е да посоча една конкретна роля, която да ме е променила. Но всяка от тях е оставила по нещо в мен – нещо, което ме е заредило, обогатило и което, надявам се, съм успял да предам и на публиката.
– Когато се върнете назад към първото си излизане на сцената на Русенската опера през 1985 година, какво бихте казали днес на младия Стоян Стоянджов?
Всеки от нас е правил неща, които впоследствие осъзнава, че е можел да направи по-добре. Аз не правя изключение. Същото важи и за ролите – много от тях днес бих изградил по различен начин, с повече зрялост и опит.
Но това е напълно нормално. Това са така наречените „грешки на растежа“. С времето ролите отлежават, а човек започва да вижда много неща в различна светлина и от друга перспектива.
– Миналата година отбелязахте 40 години на сцена. Какво е най-голямото предизвикателство пред оперното изкуство днес – да запази традицията или да спечели младата аудитория?
Всъщност и двете. Трябва да съхраним здравите корени, върху които е изградена операта. Това е класическо и много консервативно изкуство. Колкото и да търсим новаторство, не можем да избягаме от същността на операта и класическата музика.
Фактът, че операта съществува вече векове наред, означава, че тя има какво да даде на хората. В същото време сме длъжни да я популяризираме сред младите и да им покажем нейната красота по достъпен начин.
За съжаление понякога хора без достатъчна подготовка попадат на спектакли, които трудно могат да възприемат, и след това казват: „На опера повече няма да стъпим“. Именно затова работим активно в посока образователни концерти.
Русенската опера е сред водещите институции в страната в това отношение. Много деца вече участват в Детската опера и вярвам, че именно те ще бъдат нашите бъдещи последователи.
Аз съм оптимист за бъдещето на оперното изкуство, както в регионален и национален, така и в световен мащаб.
– През годините сте работили с десетки колеги и диригенти. Кое качество отличава големия артист от просто добрия изпълнител?
За мен човешките качества и професионализмът са неразривно свързани. Всички наистина велики артисти, които съм срещал, са били изключително земни и достъпни хора. Винаги са били готови да разговарят, да споделят опит и да помогнат.
Никога няма да забравя срещата си с един от най-големите баритони в света – Лео Нучи. Имах щастието да работя с него по време на фестивал в Швейцария. Въпреки огромния си авторитет и кариера, той беше изключително скромен, усмихнат и човечен.
Всички големи творци, които съм срещал, са били именно такива – професионалисти с човешко отношение. А хората, които се държат високомерно към колегите си, често всъщност прикриват собствените си комплекси.
– Какво послание бихте отправили към младите хора, които мечтаят за голяма кариера в операта?
Нашата професия изисква много неща. Най-важното е човек да си отговори честно дали има достатъчно силна мотивация.
Трябва да е готов да преодолява трудности, включително и финансови. За съжаление изкуството у нас не винаги е достатъчно добре заплатено и това е реалност, която трябва да бъде приета.
Освен това младите хора трябва да преценят дали притежават необходимите гласови данни, артистичност и емоционална чувствителност, които са нужни за изграждането на една роля.
