„Дунав“ се завърна в елита след шест години чакане. Русе празнува, футболистите получиха заслужени аплодисменти, ръководството също обра своя дял от успеха. Само че няколко месеца по-късно около финансовия модел на клуба продължават да висят все повече въпросителни. Колко получават хората, които управляват клуба? Защо треньорът, който го върна в Първа лига, си тръгна след „крайно незадоволително“ финансово предложение? И защо, според източници от общинската администрация, двама от ръководителите на клуба са чести посетители в кабинета на кмета в търсене на нова подкрепа?
„Дунав“ е един от символите на Русе и завръщането му сред най-добрите е спортен успех, който градът чакаше от сезон 2019/20 насам. През май отборът си гарантира промоция в Първа лига, а председателят на Управителния съвет Диян Димов определи постижението като резултат от години работа. Община Русе също официално отличи футболистите, ръководството и щаба.
Но големият спортен успех не трябва да поставя финансовото управление на клуба извън обществен интерес, а точно обратното.
Колкото по-голям става „Дунав“, толкова по-ясен трябва да бъде отговорът на въпроса: Кой плаща „Дунав“ и кой получава от „Дунав“?
По информация на АНОНС, която към момента не е потвърдена с официални документи от клуба, възнаграждението на близкия до Пламен Нунев Светлин Симеонов, известен като Пинчера и член на Управителния съвет, е около 5000 евро месечно.
В същото време според неофициални данни, с които разполагаме, възнагражденията на футболистите са в диапазона приблизително 2000–3000 евро месечно, като най-изявените се подписват срещу 2500 евро.
Ако данните са верни, картината заслужава сериозен обществен разговор. Защото тогава се оказва възможно човек от управлението да получава почти двойно повече от футболист, който всяка седмица излиза на терена в Първа лига.
И тук въпросът не е дали даден ръководител има право да получава добра заплата. Разбира се, че има. Въпросът е как се определя тази цена, кой я плаща и как тя се съотнася с останалите разходи на клуба.
Пари за ръководството има. А за Чиликов?
Точно тук историята с Георги Чиликов придобива съвсем друг смисъл.
Чиликов пое „Дунав“ през септември 2024 г. и в 63 официални мача под негово ръководство тимът записа 33 победи, 20 равенства и едва 10 загуби. Най-важното – той изпълни голямата цел: направи „Дунав“ шампион във Втора лига и го върна в елита.
Само дни след постигнатата промоция обаче стана ясно, че човекът, извел отбора в Първа лига, няма да го води в елита. Причината? Самият Чиликов я каза публично. Той обяви, че е получил предложение от клуба, което определя като „крайно незадоволително във финансово отношение“, като посочи и натрупани спортно-технически разминавания с ръководството. След отказа му двете страни се разделиха.
И тук възниква един съвсем логичен въпрос. Ако твърденията за възнаграждения от около 5000 евро на хора от ръководството са верни, защо не беше намерен финансов ресурс за треньора, който върна „Дунав“ там, където клубът искаше да бъде? Дори не говорим непременно за допълнителни пари.
Защо например ръководството не е преценило дали част от административните разходи могат да бъдат намалени, за да бъде задържан треньорът, постигнал най-големия спортен успех на клуба през последните години?
След скандала: Пинчера даде задна, ще пускат с вода и семки на мачовете на Дунав
Защо при евентуална заплата от 5000 евро за ръководител няма достатъчно финансов комфорт за човек, който носи пряка спортна отговорност за резултатите?
И кое е по-важната инвестиция за един футболен клуб – администрацията или силният треньор?
От „Дунав“ към Общината – отново и отново?
Има и още една чувствителна тема. Според източници на АНОНС от общинската администрация Диян Димов и Светлин Симеонов са чести посетители на Община Русе, включително в кабинета на кмета Пенчо Милков, където се обсъждат различни нужди и форми на съдействие за клуба.
Напълно естествено е ръководството на представителния футболен клуб на града да комуникира с местната власт. Но когато тези посещения са свързани с искания за допълнителна финансова, материална или организационна подкрепа, възниква още един важен въпрос: Къде свършва разумната подкрепа на Русе към футболния клуб и къде започва зависимостта на клуба от Общината?
Това е особено важно, защото „Дунав“ не е класически частен футболен клуб с богат собственик, който финансира дейността със собствени средства.
Юридически клубът функционира като сдружение. А това означава, че няма един собственик, който просто да каже: „Аз плащам и аз нося риска.“
Общината вече е давала сериозни средства, като помощта на местната власт към „Дунав“ не е тайна. Целта вече е постигната – „Дунав“ е в елита. Следователно сега е още по-важно да стане ясно как изглежда новият финансов модел на клуба след промоцията.
Има повече телевизионно присъствие, има по-голям рекламен потенциал, има повече интерес от публика, има по-висока стойност на самия продукт „Дунав“. Тогава естествено възниква въпросът: Ще продължава ли клубът да разчита на все по-голяма подкрепа от бюджета на Русе или ръководството има стратегия за финансова самостоятелност?
В другите клубове собственикът вади парите. А в Русе?
Българският футбол познава различни модели. При много професионални клубове основният финансов риск е върху частния собственик или групата собственици. Те влагат капитал, покриват дефицити, осигуряват селекция и търсят възвръщаемост чрез реклама, трансфери или други приходи.
При „Дунав“ моделът е различен. Тук хората, които управляват клуба, не са класически собственици в този смисъл. И затова въпросът за личния им финансов принос е напълно логичен. Колко лични средства са вложили членовете на ръководството в „Дунав“? Дават ли на клуба или основно получават възнаграждение от него? Колко средства са осигурили лично чрез спонсори? Колко от бюджета идва от бизнеса и колко от публични източници? Това са числа, които могат много лесно да прекратят всякакви спекулации.
Клубът е сдружение – прозрачността трябва да е още по-голяма
Това е може би най-същественият въпрос, тъй като „Дунав“ е обществен символ. Клубът получава общинска подкрепа, ползва спортна инфраструктура, има фенска база, няма частен собственик, който да финансира всичко сам. Следователно би било напълно естествено основните финансови параметри да бъдат максимално прозрачни.
Какъв е бюджетът? Какъв е фондът за заплати? Колко струва първият отбор? Колко струва администрацията? Колко получава треньорът? Колко получават директорите? Колко пари отиват в школата? Колко са приходите от спонсори? Колко от билети? Колко от телевизионни права? Колко от Община Русе?
Един неудобен контраст
И именно тук остават двата образа. От едната страна е Георги Чиликов – треньорът, който върна „Дунав“ в Първа лига, но отказа да остане след предложение, което самият той определи като финансово крайно незадоволително. От другата страна са непотвърдените информации за около 5000 евро месечно възнаграждение за човек от клубното ръководство. А между тях стои Община Русе.
Община, към която клубът през годините се е обръщал за финансова подкрепа и с която продължава да поддържа близка институционална комуникация.
Затова въпросът вече не е просто: Има ли пари в „Дунав“? А: Как клубът определя за кого има пари?
Защото ако един ръководител действително получава 5000 евро, а треньорът, който е върнал отбора в елита, си тръгва заради финансово предложение, което намира за неприемливо, обществото има право да поиска обяснение за приоритетите.
АНОНС задава въпросите
До ръководството на ФК „Дунав“ отправяме следните конкретни въпроси:
1. Какво месечно възнаграждение получава Светлин Симеонов?
2. Какво възнаграждение получава Диян Димов?
3. Получават ли други членове на Управителния съвет възнаграждения?
4. Какъв е общият годишен разход за възнаграждения на ръководството?
5. Каква е средната заплата на футболист?
6. Колко получава най-високоплатеният футболист?
7. Вярно ли е, че част от ръководството получава по-високи възнаграждения от основни футболисти?
8. Какво точно финансово предложение е направено на Георги Чиликов за новия сезон?
9. Обсъждано ли е намаляване на други разходи в клуба, за да бъде задържан треньорът?
10. Какъв е общият бюджет на ФК „Дунав“ за сезон 2026/27?
11. Каква част от бюджета се осигурява от частния бизнес?
12. Каква част идва пряко или косвено от Община Русе и други публични източници?
13. Какъв личен финансов принос правят членовете на ръководството към клуба?
14. Колко срещи са провеждали представители на клуба с кмета и общинската администрация през последната година и каква подкрепа е поискана на тях?
Тези въпроси не омаловажават постигнатото. „Дунав“ отново е в Първа лига и това е успех, който принадлежи на целия град. Но когато един клуб иска обществена подкрепа, обществото също има право да задава въпроси.
И може би най-важният е: Ако пари за високите заплати на шефовете има, защо не стигнаха за треньора, който върна „Дунав“ в елита?
АНОНС ще предостави право на отговор на ръководството на ФК „Дунав“ и ще публикува неговата позиция по всички поставени въпроси.
Очаквайте продължение по темата в АНОНС!
