Тутракан е градът на огнените залези, на лодкарите и рибарите. Това е едно от най-магнетичните места по българското поречие на Дунав. Фотографите го обичат заради гледките към реката, особено привечер, когато слънцето обагря водата във всички нюанси на червено и охра.
Тутраканци отдават почит на слънцето и реката със специален летен фестивал под наслов „Огненият Дунав“, както и с традиционния рок фест „Джулай морнинг“, когато хиляди се събират на брега, за да посрещнат първия юлски изгрев.
Но жителите на „огнения град“ имат още с какво да се гордеят. Не става дума само за миналото, когато Тутракан е бил балкански шампион по риболов и лодкостроене, но и за настоящето, пише блогът за пътувания „Пътешествия без край“.
Вижте моя видеоразказ за Тутракан и неговите забележителности, както и срещите ми със сладкодумната Анка Монева от рибарската махала, майстора на мрежи Румен Тросков и гостоприемния Милен, който ни изпържи риба в 100-годишен тиган.
Това е единственото място у нас където можете да попаднете в рибарска махала от 18-19 век и да се запознаете с житието и битието на някогашните дунавски рибари и лодкари. Срутените рибарски къщички по крайречната улица бяха възстановени по европейски проект и днес посрещат туристи от страната и чужбина. В двора на работилницата за мрежи се заговарям с Румен Тросков – последният майстор на мрежи и на дървени лодки в града. Наследил е занаята от дядо си, а сега синът му поема щафетата.
Гордостта на местните е т.нар. тутраканка. Този стар модел лодки е конструиран така, че да пори вълните с необичайна скорост, благодарение на перфектната си хидродинамика.
В Тутракан годишно са спирали около 400 кораба. Те са идвали от Австрия и Унгария . Доставяли са стоки от цяла Европа, а местните са изнасяли риба и зърнени храни. Хиляди тонове риба, уловена от тутраканските рибари, са стигали до европейските пазари и чак до Русия и Париж! „Реката – това е един мост към други народи и култури. Някога тутраканчани много са пътували. Затова Тутракан е бил рибарско селище от градски тип“ – твърди Анка. В това се убедихме, докато разглеждахме експозициите в етнографския музей, съдържащи красиви и модерни за времето предмети на бита и дрехи по последна парижка мода.
