Една от най-малко познатите истории за царската резиденция край София разкрива драматичната нощ, в която дворецът гори, а малолетният Симеон II, майка му и сестра му намират спасение в специално изградено убежище.
Под красивите сенки на вековните дървета в парка на двореца „Врана“ се крие история, която звучи като сцена от исторически филм.
Годината е 1944-а. Втората световна война е достигнала България, а София е подложена на тежки въздушни нападения.
В царската резиденция живеят царица Йоанна, малолетният цар Симеон II и сестра му княгиня Мария Луиза. Цар Борис III е починал предходната година, а страната се управлява от регентство.
В нощта срещу 24 март 1944 година войната достига и до „Врана“.
Бомбите поразяват двореца. Избухва пожар. Горните етажи на голямата сграда са обхванати от пламъци.
Но царското семейство оцелява.
Причината е малък бункер, изграден непосредствено до двореца.
Нощта, в която дворецът започва да гори
По време на въздушното нападение над София царската резиденция е сериозно засегната от тежки и запалителни бомби.
Пораженията са значителни. Част от сградата изгаря, а прочутата дворцова кула е разрушена.
Докато надземните помещения са обхванати от разрушенията, малолетният Симеон II, майка му и сестра му се намират в защитното убежище.
За този драматичен момент свидетелстват не само по-късни исторически разкази, но и запазена кореспонденция между членовете на царското семейство.
Княз Кирил изпраща телеграма до баща си Фердинанд, който по това време се намира в семейния замък в Свети Антон, Словакия.
В съобщението той уведомява Фердинанд, че дворецът е бомбардиран, горните два етажа са изгорели, но царят, царицата майка и княгинята са били в бункера и са останали невредими.
Това е едно от най-силните документални свидетелства за съществуването на убежището.
Фердинанд се страхувал, че бункерът няма да издържи пряко попадение
Отговорът на Фердинанд разкрива колко тежко е преживял новината.
Бившият български владетел изразява облекчение, че семейството е оцеляло, но признава и своите опасения.
Според запазената кореспонденция той се съмнява, че хората в убежището биха оцелели, ако бомба беше попаднала директно върху него.
Тази подробност е особено показателна.
Бункерът не е бил някаква неуязвима подземна крепост. Той е бил убежище, което се оказва жизненоважно в конкретната нощ.
Фердинанд настоява и дворецът да бъде възстановен след войната.
За него „Врана“ не е просто една от многото царски резиденции. Това е място, което лично е създавал и развивал в продължение на десетилетия.
Царица Йоанна разказва за чудото и изгубения пръстен
Още по-лично свидетелство оставя царица Йоанна.
В спомените си тя определя оцеляването на семейството като истинско чудо, свързано с малкото убежище край двореца.
Бомбардировката обаче унищожава множество лични вещи и ценни спомени.
Сред изгубеното е и годежен пръстен, който Йоанна е подарила на Борис III в Сан Росоре, Италия.
След разрушенията изглежда, че бижуто е изчезнало завинаги.
Но историята има неочакван обрат.
Градинар открива пръстена и го връща на царицата.
Този на пръв поглед малък детайл придава човешко измерение на трагедията. Сред пепелта и разрушенията е намерен предмет, носещ спомена за покойния цар Борис III.
Княз Кирил обезврежда бомба и спасява част от двореца
В разказа на царица Йоанна има още един изключително драматичен момент.
По думите ѝ княз Кирил проявява необикновена смелост по време на нападението.
Той успява да обезвреди запалителна бомба, преди тя да избухне, и така спасява старото крило на двореца, изградено в голяма степен от дърво.
Това действие се оказва решаващо за запазването на част от резиденцията.
Докато едната част на сградата е опустошена, друга оцелява благодарение на намесата му.
Какво всъщност се знае за подземията на „Врана“?
Съществуването на бункера е исторически потвърдено.
Но тук е важно да се направи разграничение между документираните факти и градските легенди.
Наличните исторически сведения описват малко бомбоубежище, построено до двореца, в което царското семейство намира спасение през март 1944 година.
Те обаче не доказват съществуването на обширна мрежа от тайни подземни тунели, скрити коридори или помещения, използвани за мистериозни цели.
Не е установено и дали историческото убежище е запазено в първоначалния си вид и дали е достъпно днес.
Затова най-интересната история за подземния свят на „Врана“ засега не е свързана с непотвърдени легенди, а с действително събитие, описано от хората, които са го преживели.
Един бункер, който променя съдбата на царското семейство
Само няколко месеца след бомбардировката България преживява драматичните политически събития от септември 1944 година.
През 1946 година монархията е премахната, а царското семейство напуска страната.
Дворецът „Врана“ остава свидетел на една от най-бурните епохи в българската история.
Днес резиденцията е известна с красивата си архитектура, богатия парк и връзката си с българските владетели.
Но зад тази красота стои и друга история.
История за малко убежище, в което едно семейство очаква края на бомбардировката, докато над него дворецът гори.
И може би именно това е най-голямата тайна на „Врана“ – не легенда за скрити съкровища, а истински бункер, който в една мартенска нощ спасява живота на малолетния български цар и неговото семейство.
