Първото национално проучване на „Маркет ЛИНКС“ след началото на президентската кампания постави „Възраждане“ пред неприятен политически въпрос: Успява ли партията изобщо да възстанови загубената през пролетта подкрепа, или решението Костадин Костадинов отново лично да поведе битката е затворило формацията в собствения ѝ твърд електорален кръг?
Според изследването, проведено сред 1006 пълнолетни българи между 22 и 29 септември, двойката Костадин Костадинов – Петър Волгин получава 6,4% подкрепа сред заявилите намерение да гласуват. В същото проучване 20,4% от потенциалните избиратели все още не са решили кого ще подкрепят, което означава, че картината остава подвижна и не представлява прогноза за крайния резултат. Самият резултат обаче е достатъчно показателен за състоянието на партията в началото на кампанията.
От 13,36% до ръба на парламента
Само две години по-рано, на парламентарните избори през октомври 2024 г., „Възраждане“ получи 13,36%. На предсрочния вот през април 2026 г. подкрепата падна до 4,257%, или 137 940 гласа. Това беше едно от най-тежките отстъпления за формацията след периода на нейното бързо израстване.
Данните на „Тренд“ за преливането на гласове след априлския вот показаха и конкретен проблем: 10,7% от хората, гласували преди това за „Възраждане“, са подкрепили „Прогресивна България“.
Пет месеца по-късно „Маркет ЛИНКС“ измерва 5,4% подкрепа за „Възраждане“ при хипотетични парламентарни избори и 6,4% за президентската двойка Костадинов–Волгин. Това показва известно мобилизиране спрямо априлския парламентарен резултат, но не и връщане към значително по-високите нива, които партията имаше през 2024 г.
И точно тук идва големият въпрос за стратегията.
Трябваше ли отново лидерът да бъде кандидатът?
До последния момент около „Възраждане“ се обсъждаха различни имена. Публично се споменаваше Петър Волгин като възможен кандидат за президент. Появяваха се и информации за други варианти, включително Виктор Папазов и Нешка Робева. В крайна сметка партията избра познатата формула: Костадин Костадинов – президент, Петър Волгин – вицепрезидент.
Самият Костадинов обясни решението с вътрешно допитване, в което по думите му близо 17 000 души са предпочели именно него за кандидат за президент и Волгин за негово вице. Това е важен факт, защото не позволява решението да бъде сведено просто до едноличен каприз. Но не отменя политическия въпрос: Дали най-популярният избор вътре в партийното ядро е непременно най-силният избор извън него?
Когато партията и лидерът станат почти едно и също
Тук се появява темата за силната персонализация около Костадин Костадинов. „Възраждане“ от години е партия, чийто публичен образ е почти неразривно свързан с лидера ѝ. Това носеше дивиденти в периода на растеж, когато Костадинов успяваше да концентрира внимание, да мобилизира твърд електорат и да превръща собствените си послания в партийна линия.
Когато обаче подкрепата започне да се свива, същият модел може да се превърне и в ограничение.
Критиците на избора вероятно биха го определили като победа на лидерската амбиция над опита партията да отвори кандидатурата си към по-широк кръг избиратели. Наличните данни не могат да докажат подобен мотив – още по-малко да покажат как би се представила несъстояла се алтернативна двойка.
Но числата дават основание да се пита дали „Възраждане“ не е пропуснало възможността президентският вот да бъде използван за рестарт след априлския срив.
Волгин можеше ли да даде различен профил?
Петър Волгин има публичен образ, който не съвпада напълно с този на партийния лидер. Той идва от журналистиката, дълги години е бил разпознаваем глас в национален ефир и впоследствие стана евродепутат. Точно затова около името му имаше очаквания, че може да бъде поставен начело на кандидатпрезидентската двойка.
Не може коректно да се твърди, че Волгин – независимо дали с Нешка Робева или друг кандидат за вицепрезидент – със сигурност би стигнал до балотаж. Няма изборни данни за несъстояла се кандидатура, които да позволяват такъв извод. Но политическата логика зад подобен вариант е ясна: Кандидат извън класическия партиен лидерски модел би могъл поне да тества възможността за привличане на хора, които не биха гласували директно за председателя на „Възраждане“.
Този тест така и няма да се състои.
6,4% не е присъда, но е предупреждение
До изборите остава време, а над една пета от заявилите намерение да гласуват все още не са избрали кандидат. Затова едно проучване в началото на кампанията не може да бъде превръщано в окончателна присъда. Но то очертава проблем, който „Възраждане“ не може да пренебрегне.
През 2024 г. партията имаше 13,36%. През април 2026 г. остана на 4,257%. Сега кандидатпрезидентската ѝ двойка започва кампанията с 6,4%, а текущата парламентарна подкрепа в същото изследване е 5,4%.
Следователно по-важният въпрос не е дали Костадин Костадинов има достатъчно силна позиция вътре в собствената си партия. Очевидно има. Въпросът е дали тази силна вътрешнопартийна доминация вече не пречи на „Възраждане“ да излезе извън собственото си ядро. Президентските избори ще дадат първия реален отговор.
