Моята цел не е да се превърна от архитект в политик, а да остана архитект и народен представител. С тези думи депутатът от „Прогресивна България“ арх. Живка Бучуковска описва първите си месеци в Народното събрание. В интервю за АНОНС тя говори за семейната връзка с архитектурата, годините като главен архитект, рушащото се културно наследство на Русе, отговорността на политика и най-големия проблем на Северна България – липсата на достатъчно добра свързаност.
За Бучуковска архитектурата не започва от университета. Тя е част от средата, в която израства.
„Първо беше средата, а после любовта към архитектурата. Архитектурата е усещане, архитектурата е мисъл за хората, за пространството и за града като цял организъм“, разказва тя.
Като дете е имала и други представи за бъдещето си, но с времето изборът станал категоричен.
„Като малка със сигурност съм си представяла друга професия, но с течение на времето разбрах, че архитектурата наистина е нещо, с което искам да се занимавам цял живот.“
Сградата на полицията, Дом „Майка и дете“ и наследството на майка ѝ
Архитектурата е семейна история за Бучуковска. Майка ѝ също е архитект и зад името ѝ стоят редица разпознаваеми сгради в Русе.
Сред тях Бучуковска посочи сградата на полицията, Дом „Майка и дете“, Търговския дом във „Възраждане“, както и множество жилищни сгради.
„Не мога да кажа една конкретна сграда. С всички сгради, които тя е проектирала, се гордея. И тя, и аз мислим, че архитектурата не са само думи, а действие. С времето виждаш това, което си предвидил и решил, как се превръща в реалност.“
Особено личен е споменът ѝ за сградата на полицията.
„Аз съм била много, много малка. Проектирането и реализацията са траели доста време. Към момента тази сграда може би вече не отговаря на всички съвременни изисквания, но за времето си е била много модерна и съвременна.“
Да минеш покрай сграда, която някога е съществувала единствено върху чертожната дъска, носи специфично чувство, казва депутатът.
„Когато започнеш да проектираш, имаш една представа, а след време видиш собствените си решения реализирани, чувството е на гордост. Имаш личното усещане, че си допринесъл хората да живеят в една нормална и благоприятна среда.“
„Не се срамувам от нито един подпис, който съм положила“
Годините като главен архитект са я поставяли в ситуации, в които решенията не винаги са били популярни.
Бучуковска признава, че днес вероятно би погледнала различно на част от казусите, но не се отказва от решенията, които е вземала.
„Много е лесно да си принципен, когато няма последствия, когато нищо не ти струва. Много по-трудно е да си принципен, когато ще изпиташ неудоволствието от едно решение, но след време хората ще видят, че си бил прав.“
И добавя:
„Има много решения, които към днешна дата може би бих взела по друг начин, но такава е била конюнктурата, такива са били законите. Не се срамувам от нищо, което съм взела като решение, и от нито един подпис, който съм положила.“
„Когато една сграда изчезне, губим паметта си“
Една от темите, които Бучуковска вече поставя и като народен представител, е състоянието на недвижимото културно наследство.
Според нея проблемът с рушащите се паметници на културата няма една причина.
Пари, законодателство, административен капацитет? „Три от три“, отговаря тя.
„Истината е, че няма работещ механизъм. Има закони, има правила, но някак всичко това не успява да влезе в една симбиоза. Проблемът във всяко населено място, не само в Русе, е, че тези сгради се рушат. А ние, архитектите, го възприемаме като загуба на памет. Една сграда не е просто падаща мазилка.“
Затова и отказва да посочи една конкретна рушаща се сграда, която я боли най-много.
„Боли ме за всички сгради. Когато не се грижим за тях, губим паметта си. Те са културно наследство не само в юридическия смисъл.“
Според Бучуковска въпросът е не само как опазваме старото, но и какво оставяме след себе си днес.
„Трябва да мислим какво проектираме сега и как го проектираме. Какво от нашето време един ден ще остане.“
„В архитектурата лошият проект един ден се вижда. В политиката можеш да говориш с години“
Преминаването от архитектурата към Народното събрание променя средата, но не и начина, по който Бучуковска твърди, че възприема отговорността.
„В архитектурата всеки лош проект един ден го виждаш целия – виждаш резултата. В политиката можеш да говориш за един проблем години и години наред и нищо да не се случи.“
И точно затова поставя граница пред собственото си политическо развитие:
„Моята лична цел е не да се превърна от архитект в политик, а да съм архитект и народен представител.“
Първите месеци в парламента са ѝ показали и разликата между публичния образ на Народното събрание и ежедневието вътре.
„Понякога от процедури човек може да забрави защо е там. А когато забравиш защо си там, това не е добре. Моята цел е да не забравям.“
За нея има и още една съществена разлика между професиите.
Архитектът поставя подписа си под проекта и остава пряко свързан с последствията от него. В политиката отговорността по-често може да се разтвори в колективни решения.
„Разбира се, че в политиката е по-лесно човек да се скрие зад колективната отговорност. Само че аз съм свикнала с подписа си да нося отговорност и задължително го прилагам и в дейността си в парламента. Всяко мое решение носи отговорност.“
На въпроса къде се чувства повече на мястото си – пред чертежа или на парламентарната трибуна – отговорът идва бързо:
„Пред чертежа се чувствам като у дома си. В парламента отговорността е по-голяма. Но смятам, че съм отишла там, за да дам експертност в решенията, за които съм професионално подготвена.“
„Години наред Русе и Северна България са изоставени“
Една от основните теми, които Бучуковска поставя като депутат от Русе, е транспортната свързаност на Северна България.
За нея това не е просто инфраструктурен въпрос.
„Свързаността на един град е най-важното за неговото икономическо и културно развитие. Когато има свързаност, един град ще диша. За мен това е началото на развитието.“
Според нея натрупаното изоставане между Северна и Южна България е очевидно.
Живка Бучуковска пред АНОНС: Искам след този мандат да се върна пред русенци и да кажа не „обещахме“, а „направихме го“
„Години наред Русе – и не само Русе, а цяла Северна България – няма този транспортен достъп, който има Южна България.“
Именно затова инфраструктурните проекти в региона трябва да бъдат изведени като национален приоритет.
„Дошло е времето да се наблегне на инфраструктурата на Северна България. И правителството, и Европейският съюз говорят за това. Защото без инфраструктура няма развитие.“
За Бучуковска това е и една от големите причини да влезе в политиката – експертизата да не остава само на чертожната маса, а да участва в решенията.
Архитектурата ѝ е дала навика да гледа към крайния резултат. Парламентът, признава тя, все още е място, в което резултатът идва далеч по-бавно.
Но принципът, който иска да запази, остава същият:
„С подписа си нося отговорност. И всяко мое решение в парламента трябва да носи същата отговорност.“
