Народният представител от „Прогресивна България“ и водач на русенската листа арх. Живка Бучуковска направи равносметка на първите месеци от работата на 52-рото Народно събрание с ясен акцент – по-малко политически шум и повече измерим резултат за Русе и региона.
В интервю за информационна агенция АНОНС тя говори за законодателната работа, която често остава извън телевизионните репортажи, за управленската програма до 2030 година, за магистралата Русе–Велико Търново, регионалното развитие, културното наследство и една от основните си политически цели – в края на мандата да може да посочи не обещания, а реално изпълнени проекти.
„Когато човек наблюдава Народното събрание само по телевизията, много лесно остава с впечатлението, че там основно се спори, вика и разменят реплики. Това съществува, разбира се. Но зад него има огромен обем работа – законопроекти, комисии, срещи с институции, експерти и граждани, парламентарен контрол и много решения, които рядко попадат в новините“, казва Бучуковска.
„Парламентът е много политически, емоционален и понякога прекалено шумен“
52-рото Народно събрание започна работа на 30 април 2026 година, а според Бучуковска първите месеци са били белязани от изключително високо темпо.
През този период парламентът прие промени в редица ключови закони – в сферата на държавната финансова инспекция, защитата на потребителите, съдебната власт, наказателния процес, държавния дълг, кредитните институции, енергетиката и изборния процес.
Бяха приети и бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и държавното обществено осигуряване за 2026 година, както и редица международни споразумения и ратификации.
По думите на Бучуковска обаче публичната представа за парламента често се различава от реалната работа вътре в институцията.
„Моето впечатление след първите месеци е, че този парламент е много политически, много емоционален и понякога прекалено шумен. Има дни, в които пленарната зала действително прилича повече на политическа сцена, отколкото на място за законотворчество“, признава тя.
Тя говори за остри реплики, процедурни хватки и опити за политическа провокация, но подчертава, че това е само видимата част.
„Истинската работа много често се случва в комисиите. Там камерите са по-малко, политическият театър намалява и започват разговорите по текстове, дума по дума, алинея по алинея.“
Според нея именно там се вижда реалното законотворчество – срещи с министри, администрация, експерти, браншови организации и хората, които ще бъдат засегнати от дадено решение.
„Понякога един текст от две изречения изисква часове разговори, защото зад него стоят реални последици за хиляди хора.“
Политически противници, но не лични врагове
Бучуковска разказва и за една по-малко видима страна на Народното събрание.
„Има и друг парламент – този извън камерите. Хора, които преди пет минути са спорили ожесточено от трибуната, след това могат съвсем нормално да разговарят в кулоарите. И това всъщност е нормалната страна на политиката. Можем да сме политически противници, без да сме лични врагове.“
Тя не пропуска и по-битовата страна на парламентарния живот, която често предизвиква непропорционално голям обществен интерес.
„Понякога ми се струва, че историите за кафето, ядките и какво ли още не предизвикват повече интерес от закон, който променя живота на стотици хиляди души. Истината е много по-прозаична – дълги заседания, много кафе, малко време за обяд и дни, които започват рано сутрин и приключват късно вечер.“
„Хората ще ни поставят оценката“
Бучуковска отказва да дава висока оценка на собствената си политическа работа.
„Не смятам, че трябва сами да си поставяме отлична оценка. Хората ще дадат оценката.“
Според нея по-важният въпрос е дали след години на политическа нестабилност държавата отново може да започне да работи с хоризонт, който не приключва с датата на следващите избори.
Тя говори за необходимостта от трудни решения, прекратяване на порочни практики и връщане на правила в сектори, в които дълго време са действали зависимости.
„Политиката няма смисъл, ако се превърне само в присъствие в залата и натискане на бутон.“
И добавя най-важния за нея критерий:
„Като народен представител от Русе аз измервам работата си с един много прост въпрос: Какво от това, което правим в София, ще се усети в Русе и региона?“
Управленската програма 2026–2030: От обещания към срокове
Един от основните акценти в разговора е вече приетата Управленска програма на правителството за периода 2026–2030 година.
Документът е над 200 страници и според Бучуковска има едно особено важно качество – поставя конкретни срокове срещу конкретни обещания.
Сред основните приоритети тя откроява ограничаването на олигархичните зависимости и достъпа на частни интереси до публичния ресурс.
В програмата са заложени по-голяма прозрачност при обществените поръчки, ясни критерии за оценяване, проследимост на публичните разходи и по-сериозен контрол върху държавните средства.
Следващият голям блок е правосъдната реформа – повече независимост и отчетност на съдебната система, прозрачност при кадровите решения, промени в прокуратурата, модернизиране на наказателното правосъдие и дигитализация.
Сред водещите теми са още финансовата дисциплина, ефективното използване на европейските средства, приключването на Плана за възстановяване и устойчивост, инвестициите, малките и средните предприятия, иновациите и намаляването на административната тежест.
Регионалното развитие е лична тема
Бучуковска е архитект и член на Комисията по регионална политика, а именно регионалното развитие определя като една от най-важните теми за нея.
„Като архитект и като член на Комисията по регионална политика за мен една от най-съществените части на програмата е регионалното развитие.“
Сред планираните промени са реформа за децентрализация, нова стратегическа рамка за регионите след 2028 година, подкрепа за индустриалните зони и специален фокус върху граничните и изоставащите райони.
Особено внимание тя отделя на дигитализацията в строителството.
Единна информационна система по устройство на територията, електронно разрешаване на строителството, публичен портал за устройствените планове, дигитализация на кадастъра и постепенно въвеждане на BIM технологиите са сред мерките, които Бучуковска определя като дълго чакани от професионалната общност.
Русе вече е част от цял стратегически транспортен коридор
Най-силният регионален акцент в разговора е транспортната свързаност на Русе. В управленската програма вече е записан целият коридор: Русе – Велико Търново – АМ „Марица“ – ГКПП „Маказа“.
„Това вече не е разговор само за една магистрала“, подчертава Бучуковска.
За участъка Русе–Бяла е заложено изграждането му до декември 2030 година.
„Русе не трябва да бъде крайна точка на България. Русе трябва да бъде северният вход на един от основните транспортни коридори на страната – от Дунав към Южна България и Егейско море.“
Според нея гневът на русенци при всяко ново забавяне е напълно разбираем.
„Те са слушали обещания твърде дълго.“
И затова задачата сега е друга:
„Този път обещанията трябва да бъдат превърнати в срокове, договори, строителство и накрая – в път.“
Културното наследство на Русе – не декор, а ресурс
Другата парламентарна комисия, в която работи Бучуковска, е Комисията по културата и медиите.
Там тя поставя акцент върху идеята културата да бъде третирана като стратегически национален ресурс, а не като сектор, който получава каквото остане след разпределението на бюджета.
Предвиждат се Национална стратегия за развитие на културата 2027–2037 година, нов Закон за статута на артиста, нов Закон за сценичните изкуства, промени в авторското право и нов модел за финансиране на културните институции.
Но най-близката до Русе тема за нея остава културното наследство.
Предстоят промени в Закона за културното наследство, цифровизация на регистрите, повече средства за реставрация и подготовка на нови български кандидатури за ЮНЕСКО.
„Нашият град притежава архитектурно и културно наследство, което не е просто красив декор. То може да бъде икономически ресурс, туристически ресурс и най-вече част от идентичността на Русе.“
Затова темите за Историческия музей, природонаучните колекции, площад „Батенберг“, централната градска част и старите русенски сгради тя определя като лична кауза.
Какво следва оттук нататък? Отговорът на Бучуковска е кратък: „Много работа.“
Според нея най-големият риск за всяко управление е силната програма да остане само добре написан документ.
Затова през следващите месеци тя заявява, че ще следи не само приемането на решенията, но и реалното им изпълнение.
Сред темите, които обещава да държи постоянно на дневен ред, са магистралата Русе–Велико Търново, пътят Русе–Разград, връзката на Северна България с „Хемус“, дунавската инфраструктура, развитието на пристанището, градската среда, културното наследство и европейското финансиране за региона.
„В края на един мандат няма да има значение колко изказвания сме направили. Ще има значение какво сме променили. Искам след този мандат да мога да се върна пред русенци и да кажа не „обещахме“, а: „Направихме го!“, обобщи Бучуковска.
