Няма непосредствена опасност България да остане без горива, а цените на бензина и дизела засега не се очаква да преминат 2 евро за литър. Въпреки напрежението в Черно море страната разполага с достатъчно наличности и възможности за производство, а държавата има и други инструменти, с които може да ограничи поскъпването. Това заяви икономистът Румен Гълъбинов пред News.bg.
„В България има достатъчно наличности, както като държавен резерв, така и като възможности на нашата рафинерия да произвежда горива. Не би следвало да стигнем до ситуация да имаме недостиг“, посочи той.
По думите му нарушенията на нормалното търговско корабоплаване в Черно море създават рискове, тъй като могат да засегнат доставките на суров петрол и нефтопродукти, включително за България. Към момента обаче няма индикации страната да изпитва недостиг на горива.
По-важният въпрос за потребителите е на какви цени ще се доставят горивата и дали напрежението в региона ще се отрази на крайната цена на бензиностанциите, добави икономистът.
Гълъбинов обясни, че международните цени на суровия петрол се влияят много повече от ситуацията в Близкия изток и от риска за корабоплаването през Ормузкия проток. Именно там преминават значителни количества петрол, поради което евентуално сериозно прекъсване на доставките би имало много по-осезаемо отражение върху световните пазари.
Той отбеляза, че Черно море също е важно за търговията, но обемът на петролните потоци през него не може да се сравнява с този през Ормузкия проток. Затова атаките с дронове срещу кораби в Черно море не се очаква сами по себе си да доведат до съществено покачване на международните цени на суровия петрол, допълни той.
По думите му това обаче не означава, че случващото се в региона няма икономически последици. Военните действия могат да оскъпят превоза на товари заради по-високите застрахователни премии. Когато даден район се превърне в рискова зона за корабоплаване, застрахователите повишават цените, а това увеличава разходите за транспортиране на нефт, нефтопродукти и други стоки.
„Оскъпява се като цяло товарът, какъвто и да е той. И оттам ще се оскъпява и крайната цена – след превозването и на самата бензиноколонка“, обясни Гълъбинов.
Според него въпреки тези рискове икономистът не вижда непосредствена опасност цените на бензина и дизела в България да надхвърлят 2 евро за литър. Развитието ще зависи както от международните пазари, така и от това дали ще има нови затруднения при доставките и допълнително поскъпване на транспорта.
Според Гълъбинов държавата не е изчерпала възможностите си за намеса, ако цените започнат да оказват по-силен натиск върху потребителите. Освен вече предвидената помощ от 50 евро за най-нуждаещите се могат да бъдат обсъдени и по-мащабни мерки, които да достигнат до по-голяма част от хората.
Според икономиста България може да разгледа варианти като временно намаляване на акциза върху определени горива или на ДДС. Подобни инструменти се използват и в други държави от Европейския съюз, отчете той.
„Добре би било да не останем само с 50 евро за най-нуждаещите се, тъй като това е доста скромна мярка. Трябва да се помисли за малко по-мащабни мерки за компенсиране на по-голямата част от потребителите“, смята Гълъбинов.
Възможността България да поиска дерогация, тоест временно разрешение за внос на руски нефт, също може да бъде предмет на обсъждане. По думите му това зависи от конкретните обстоятелства и от евентуални преговори, но към момента страната внася достатъчно суровина от алтернативни доставчици.
Затова, преди да се стигне до подобно решение, могат да бъдат разгледани и други възможности за ограничаване на ценовия натиск, включително временни промени в данъчната тежест върху горивата, каза Румен Гълъбинов.
Впоследствие той коментира напрежението около енергийния пазар и въпроса за бъдещето на рафинерията на „Лукойл“ в Бургас. През последните дни се появиха информации за нов потенциален купувач, свързван с американския президент Доналд Тръмп и семейството му.
Гълъбинов уточни, че не може да потвърди доколко сериозен е този конкретен интерес. По думите му има и по-ранна оферта от друг инвеститор, която към момента не е отпаднала. „Колкото повече конкурентни оферти и желаещи има, толкова повече възможности има за избор на най-добрия вариант“, отбеляза икономистът.
По информацията, с която той разполага, официално известните оферти са две, подадени от две страни. Кои точно са кандидатите обаче не му е известно. Една от офертите е била отправена по-рано, а другата е тази, за която се появиха твърдения, че е свързана със семейството на Тръмп.
Гълъбинов предупреди, че подобни информации трябва да се разглеждат внимателно, тъй като не всяко публично споменаване на потенциален инвеститор означава, че има потвърдено намерение за сделка.
Той определи процеса като корпоративна процедура за придобиване, при която има конкуренция между кандидатите. Практиката в подобни случаи е сходна в различните държави, а целта е да се избере подходящият купувач.
Независимо кой в крайна сметка ще придобие рафинерията, според Гълъбинов не би трябвало да има интерес българската държава да бъде изолирана от управлението на процесите, които засягат нейните интереси.
Той очаква да бъдат запазени отношенията с държавата и ролята на особения търговски управител, който в определена степен представлява българския интерес и служи като коректив на корпоративните решения. Икономистът не вижда основание да се очакват радикални промени единствено заради смяната на собствеността.
Той отбеляза, че рафинерията в Бургас е стратегически актив за България и за региона. По капацитет тя е най-голямата на Балканите и е съпоставима с рафинериите в Гърция и Румъния. Производството ѝ има значение не само за вътрешния пазар, но и за регионалната търговия с горива, по думите му.
Според него за всеки инвеститор, който иска да има съществено присъствие в региона, подобен актив предлага възможности както за производство, така и за разпространение и търговия с нефтопродукти. Това е и една от причините Гълъбинов да определя рафинерията като добра стратегическа придобивка.
Той не смята, че новият собственик би имал интерес да изтегли от България суровия петрол или произведените горива, включително дизела. Мястото на предприятието е удобно от логистична гледна точка, а разположението му дава възможност да обслужва различни пазари в региона. „Не мисля, че има такава опасност“, каза Гълъбинов в отговор на въпрос дали продажбата може да доведе до изнасяне на горива от страната.
По думите му Черно море традиционно е било пространство за търговско сътрудничество, а сегашното напрежение не означава, че това ще остане трайно така. Той изрази очакване, че регионът отново ще се върне към по-нормални отношения, тъй като географското му положение е стратегически удобно за търговията и енергийните доставки.
Гълъбинов обърна внимание и на по-дългосрочната перспектива пред петролната индустрия. Въпреки развитието на електромобилите и постепенното им навлизане в обществения и товарния транспорт, двигателите с вътрешно горене продължават да имат основна роля, особено при сухопътните превози.
Железопътният транспорт е в значителна степен електрифициран, но голяма част от товарите, които преминават през България, се превозват с камиони. Това означава, че търсенето на горива ще остане съществен фактор за икономиката и през следващите години.
Според Гълъбинов доказаните запаси от нефт и природен газ дават основание да се очаква, че фосилните горива няма да загубят скоро значението си, макар електрификацията на транспорта да продължава да се развива.
Що се отнася до бъдещия собственик на рафинерията, икономистът смята, че решението ще зависи от стратегическите отношения между големите международни партньори. Той открои САЩ и Европа като основните посоки, с които България има стратегически отношения в рамките на ЕС и НАТО.
Той допълни в заключение, че не е изключено интересите да се пресекат и в по-широко международно партньорство, но е по-вероятно бъдещата ориентация на рафинерията да бъде свързана именно със Съединените щати и Европа.
