Радан Кънев, председател на ДСБ и евродепутат, коментира позицията на България по отношение на бюджета на Европейския съюз, атаките срещу плавателни съдове в Черно море, действията на българското правителство и необходимостта от национален консенсус по въпросите на сигурността.
В началото на разговора той коментира разминаването между изявленията на външния министър и вицепремиера Андрей Пеканов относно българската позиция за европейския бюджет.
„Трябва да отбележа, че това не е първият случай в този кабинет, в който след изявление на министъра на външните работи някой друг – вицепремиер или премиер – се обяснява“, заяви Кънев.
Той уточни, че цитира изказване на външния министър, според което България подкрепя намаляването на бюджета, защото така ще бъде по-малка и националната ѝ вноска.
„Дали външният министър е меродавен източник, това е вече въпрос, на който аз не мога да отговоря. Явно е, че това правителство има много въпросителни“, посочи евродепутатът.
Кънев обаче акцентира върху въпроса за средствата за конкурентоспособност. По думите му в предложението на Европейската комисия е предвиден нов фонд, който обхваща близо 30% от бюджета и средствата от който ще се разпределят на конкурентен принцип.
„Тоест холандска фирма, българска фирма, финландска фирма, португалска фирма ще се борят за едни и същи пари“, обясни той.
Според Кънев основният дебат в Европейския парламент е дали във фонда трябва да бъдат запазени средства за по-бедните държави. Той посочи, че Европейската комисия не е предложила подобен механизъм, но според него позицията на парламента клони към въвеждането му.
„Смятам, че българското правителство, вместо да се бори с вятърни мелници да се урязва този фонд, който е очевидно най-важният след доклада „Драги“, след всички проблеми, с които се сблъсква европейската икономика, трябва да търси именно този принцип. Не да се урязва фондът за конкурентоспособност, а да има квота за тези с по-нисък брутен вътрешен продукт“, заяви Кънев.
Той припомни, че първият конкурентен фонд на Европейската комисия за предприятията е бил фондът „Юнкер“, който впоследствие се е превърнал в InvestEU. По думите му при него фирмите са се конкурирали без предварително запазени средства за отделни държави.
„Българската индустрия беше много успешна. Ние бяхме сред държавите, които най-много успяха да инвестират, защото тези фондове не се усвояваха, а се инвестираше от фонда „Юнкер“. И това беше отбелязано на много нива, че България е била неочаквано успешна“, каза евродепутатът.
Според него българското правителство подценява възможностите на националната индустрия и икономика.
„Ние имаме голяма нужда от тези инвестиции, но имаме много предприятия, които могат да се преборят за тях“, посочи той.
Кънев направи разграничение между средствата за конкурентоспособност и кохезионния фонд. По думите му при първите предприятията трябва да докажат как ще подобрят производството, конкурентоспособността и печалбата си, докато при кохезионните средства решенията за разпределението им се вземат от политиците.
„Само си знам след 20 години в политиката колко стадиона сме откривали в села без всякакви млади хора. Те до ден днешен стоят като паметници на кохезия“, заяви той.
По думите му неефективното разходване на средствата се наблюдава и в земеделската политика. Кънев определи защитата на тези финансови механизми за сметка на инвестициите в конкурентоспособност като проблематична.
„В момента тази толкова активна отбрана точно на най-неефективните средства мирише по-скоро на запазване на корупционни практики за сметка на нещо, което е доказано успешно“, заяви евродепутатът.
След това разговорът се насочи към атаките срещу плавателни съдове в Черно море и действията на българските власти.
Кънев подчерта, че според него случващото се не трябва да се определя като разширяване на войната.
„Това, което се случва последните седмици, е една серия от целенасочени терористични атаки на руските сили срещу мирни плавателни съдове. Това не е война. Защото война е нещо друго. Война е това, което се развива в Украйна“, заяви той.
По думите му атаките срещу плавателни съдове в изключителните икономически зони на България и Румъния, както и в румънски териториални води, представляват действия срещу кораби, които не са военни.
„Това е държавен тероризъм. Източникът на този държавен тероризъм не подлежи на никакво съмнение“, заяви Кънев.
Той посочи, че според него румънският президент ясно е назовал Русия като извършител на атаките, а Европейският съвет е определил случващото се като руска ескалация, която цели да наруши глобалната продоволствена сигурност и да използва храните като оръжие във войната срещу Украйна.
