България засилва наблюдението над Черно море с помощта на НАТО, а до края на седмицата се очаква да бъде разгърната и трета българска безпилотна система с по-големи разузнавателни възможности. Това съобщи министърът на отбраната Димитър Стоянов на брифинг, посветен на мерките за сигурност след атаките срещу търговски кораби в близост до българското крайбрежие.
По думите му решението за изпращане на съюзнически разузнавателен самолет е взето съвместно с НАТО след отправено искане от българска страна за допълнителни средства за наблюдение и защита на въздушното пространство. „Решението е съвместно. Нашите съюзници реагираха много бързо. Те предложиха и изпратиха самолет, който има точно необходимите функции за извършване на разузнаване от въздуха“, заяви Стоянов.
Министърът подчерта, че самолетът трябва да се разглежда като част от общите способности на Алианса, независимо под чий национален флаг изпълнява задачите си. „Това, че има флаг на конкретна държава, не означава, че средството не е съюзническо. То работи в нашето пространство в рамките на НАТО“, обясни той.
Стоянов съобщи, че българските въоръжени сили използват две безпилотни системи за наблюдение на териториалното море. Едната е на Съвместното командване на специалните операции, а другата – на Сухопътните войски. „Това, което изпълняват като мисии, е разузнаване от въздуха. Наблюдаваме нашето териториално море в различни зони, като ги сменяме“, уточни министърът.
До края на седмицата се очаква към тях да се присъедини и трета система, която ще разполага със значително по-разширени технически възможности. „Тя е с много по-големи способности за разузнаване – с оптични, инфрачервени и радарни средства. С всеки изминал ден увеличаваме нашите възможности“, посочи Стоянов. Той обаче предупреди, че изграждането на надеждна система за наблюдение и противодействие на заплахите не може да стане за кратко време.
България засилва противовъздушната отбрана и няма да иска задействане на член 4 от НАТО
По думите му се разглеждат различни технологични решения за по-добра защита на българското крайбрежие и териториалните води. Част от тях са изключително ефективни, но изискват значителни инвестиции. Стоянов изрази надежда, че правителството ще осигури необходимото финансиране, като припомни значението на предвидените средства за отбрана в бюджета за 2027 г.
Министърът разкри, че освен изпратения самолет, в страната работят и два съюзнически екипа, които оказват съдействие на българските власти. „В България работят още два екипа. Няма да коментирам подробно тяхната дейност, но те подпомагат нашите усилия. Информацията, която ни предоставят, е особено ценна“, каза той.
Според Стоянов бързата реакция на партньорите показва как функционира колективната отбрана, когато дадена държава членка има необходимост от допълнителни способности.
Попитан къде постъпват данните, събирани от американския военноморски самолет Boeing P-8A Poseidon, Стоянов обясни, че информацията се споделя в рамките на НАТО и при необходимост достига до компетентните български структури. „Попада в НАТО, а България е част от него. Тази информация се предоставя и на нас, когато е необходимо да бъдат предприети конкретни мерки“, посочи той.
Военният министър припомни, че страната разполага и със собствени системи за наблюдение на морската обстановка, включително средства на Военноморските сили и на морската администрация. Той призна обаче, че съществуващите способности се нуждаят от модернизация. „Тези системи трябва да бъдат надградени. Дали сме изостанали във времето? Да, изостанали сме и трябва да побързаме“, заяви Стоянов.
Министърът отказа да уточни колко дълго съюзническият самолет ще остане в региона и какви конкретни задачи изпълнява, като се позова на характера на операцията.
Стоянов за останките от „Челси 3“: Нека разследващите установят какво точно е открито
Военният министър коментира и информацията за намерени останки на борда на атакувания кораб „Челси 3“, който беше изтеглен до пристанището в Бургас. Стоянов призова да не се правят предварителни заключения дали става въпрос за части от дрон, взривно устройство, или други предмети, преди компетентните органи да приключат проверките.
„Нека оставим разследващите органи да си свършат работата. Нямам информация какви точно са останките и за какво става въпрос“, каза той. По думите му официалните заключения трябва да бъдат оповестени от Военната прокуратура, която ръководи разследването на инцидента. „Всеки може да спекулира. Не казвам, че министърът спекулира – напротив, той е съобщил информацията, която му е предоставена. Но нека разследващите органи да свършат добре своята работа“, призова Стоянов.
Той уточни, че в разследването участват и служители на „Военна полиция“, а при необходимост могат да бъдат привлечени и Военноморските сили. Министърът потвърди, че сред съюзническите екипи, които вече подпомагат България, има и специалисти, чиято дейност е свързана с изследването на дронове и взривни материали.
ВМС са обезвредили или извадили от Черно море части от над 100 дрона от началото на годината
Над 100 дрона или части от тях са открити в българските морски пространства от началото на годината. Част от тях са били унищожени на място, а други – извадени от водата. Това съобщи командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов във Варна.
По думите му 35 от откритите обекти са представлявали непосредствена опасност и са били унищожени. Останалите са били отстранени от морето, тъй като, макар и без бойни части, са създавали риск за корабоплаването. От началото на военните действия в региона българските военноморски сили са обезвредили и шест плаващи мини. Контраадмирал Михайлов подчерта, че Военноморските сили продължават да работят както самостоятелно, така и съвместно със съюзниците от НАТО за гарантиране на сигурността на корабоплаването в Черно море.
