Кандидатът за вицепрезидент предлага нов консултативен съвет за младите, говори за демографската криза, ниската избирателна активност и отсъствието на опонентите му от дебат
В края на предизборната кампания кандидатът за вицепрезидент Кирил Вълчев очерта пред АНОНС това, което според него е най-тежкият проблем пред България – все по-малкият брой хора, които живеят, работят и виждат бъдещето си в страната.
Вълчев заяви, че при срещите си с граждани в различни части на България многократно е чувал едно и също послание – страната има нужда от повече съгласие, ако иска да задържи младите и да създаде условия част от българите в чужбина да се върнат.
Като пример той даде Русе – един от най-големите български градове след Освобождението, който днес е загубил значителна част от населението си.
„Големият въпрос пред България е какво да направим, за да не мислят младите хора как да се махнат от Русе, да се махнат от България, а да остават тук“, заяви Вълчев.
По думите му има и парадокс – докато много български младежи гледат към обучение и развитие извън страната, в български университети идват млади хора от други държави от Европейския съюз.
Кирил Вълчев в Русе: Българите да бъдат горди, че са в България, а децата ни да се връщат у дома
Той посочи Русенския университет, където по думите му учат десетки чуждестранни студенти, включително от Германия и Испания.
„Младите от Германия и Испания идват да учат в Русе, а нашите млади не искат да остават тук. Някъде бъркаме“, коментира кандидатът за вицепрезидент.
„Основният проблем е липсата на хора“
Запитан кое определя като най-голям проблем след обиколките си в страната – обезлюдяването, доходите или нещо друго, Вълчев отговори директно:
„Основният проблем, най-големият, е липсата на хора.“
Според него от този проблем произтичат редица други затруднения. Дори в населени места, където се разкриват предприятия и има инвестиции, бизнесът трудно намира работници.
Подобна е ситуацията и в туризма, където от години работодатели прибягват до наемането на хора от държави като Киргизстан, Таджикистан и Филипините.
На този фон Вълчев посочи огромния брой българи, които живеят и работят зад граница.
Затова според него една от основните задачи на държавата трябва да бъде не просто механично да говори за демография, а да създава среда, в която младите действително виждат перспектива.
Йотова и Вълчев предлагат КСМС – съвет за младежки стратегии
Една от конкретните идеи, които Кирил Вълчев представи пред АНОНС, е създаването на Консултативен съвет за младежки стратегии – КСМС.
Моделът по замисъл наподобява Консултативния съвет за национална сигурност, но вместо партийни лидери и представители на институциите във фокуса ще бъдат младите хора и техните идеи за бъдещето на страната.
„Каквото и да решаваме днес, то е за бъдещето – за тяхното бъдеще. На много места младежите се чувстват изолирани от обществения живот в България“, каза Вълчев.
Планът на екипа на Илияна Йотова и Кирил Вълчев е през следващата година да бъдат посетени българските университети и да бъде организирана своеобразна надпревара за идеи под името „България 2032“.
Според изложената от него концепция във всеки университет трябва да бъде избрана конкретна идея, предложена от младите хора – не абстрактно пожелание, а реална мярка, която би могла да ги убеди да останат и да градят живота си в България.
Вълчев обвърза символично 2032 година както с края на следващия президентски мандат, така и с историческа препратка към 632 година и държавата на хан Кубрат.
След това, според намерението им, трябва да започнат и редовни заседания на новия младежки консултативен съвет.
„Президентството не трябва да бъде барикада“
Вълчев очерта и виждането си за ролята на президентската институция. Според него тя не трябва да се превръща в място, от което президентът и вицепрезидентът заявяват собствена позиция и очакват всички останали да я приемат.
„Не си представяме президентството като барикада – отиваме на нея и казваме: Ние сме прави, нашето мнение е такова и искаме всички да го приемете. Не. Това е място, където президентът и вицепрезидентът трябва да изслушват и да се вслушват“, каза той.
Според Вълчев президентската институция трябва да търси съгласие по големи стратегически теми – младите хора, регионалните неравенства, мястото на България в света и развитието на различните части на страната.
Той подчерта, че съгласието не означава послушание, а възможност различните позиции да бъдат чути и от тях да бъдат избрани най-добрите решения.
Ниската избирателната активност
АНОНС постави и въпроса за видимата апатия в настоящата кампания и опасността бъдещият президент и вицепрезидент да бъдат избрани при ниска активност.
Вълчев заяви, че се надява първоначалните прогнози за слаб интерес към вота да не се сбъднат.
Според него част от политическите опоненти имат интерес от по-ниско участие, тъй като при по-малко гласуващи собствените им резултати могат да изглеждат по-високи в процентно отношение.
„По добрия стар принцип, описан от Алеко Константинов в „Бай Ганьо“ – като представят, че всички са маскари“, заяви той.
По думите му подобен тип кампании допълнително отблъскват гражданите от политиката. Той защити необходимостта вместо лични атаки да се води разговор за конкретни предложения и политики.
„Отидох на дебат с Кандев и Волгин, но те не дойдоха“
Кирил Вълчев заяви още, че е готов за директен дебат с останалите кандидати за вицепрезидент. И даде конкретен пример:
„Аз ходих на дебат с господин Кандев и господин Волгин, но те не дойдоха.“
По думите му БНТ е организирала формат в предаването „Референдум“, в който кандидатите за вицепрезидент да разговарят конкретно за функциите и ролята на институцията.
Вълчев изрази разочарование, че не е имал възможност да дебатира с част от основните си опоненти. В същото време той отличи участието на две жени – кандидати за вицепрезидент, които според него са показали смелост да участват в директния разговор.
„В трудно време в България май можем повече да разчитаме на жените, отколкото на мъжете“, коментира той.
„Аз съм преди всичко юрист“
АНОНС попита Вълчев и дали фактът, че и президентът, и вицепрезидентът биха били хора с журналистически опит, не създава риск президентството да започне да прилича повече на голяма редакция или пресофис.
Той отговори, че професионалната му биография не се изчерпва с журналистиката.
„Моята основна работа винаги е била като юрист“, подчерта Вълчев.
Той разказа, че има опит като адвокат, включително по дела, свързани с медии, интелектуална собственост и авторско право.
Вълчев посочи още, че завършва докторантура в областта на правата на човека в Юридическия факултет на Софийския университет и смята юридическата подготовка за особено важна за вицепрезидентската институция.
Причината е, че сред правомощията на вицепрезидента са въпроси, свързани с гражданството, помилването и предоставянето на убежище.
Той даде и пример от юридическата си практика – забавянето на съдебни процеси заради експертизи – и предложи въпросът с вещите лица и експертизите в България да бъде уреден по-цялостно, включително чрез по-добро заплащане и защита на специалистите.
Изборът, който според него България трябва да направи
В края на кампанията Вълчев поставя на преден план не толкова отделните партийни сблъсъци, колкото въпроса как България да задържи хората си. За него демографската криза не се свежда само до статистика.
Тя означава предприятия без работници, региони без достатъчно население, млади хора без усещане, че участват във вземането на решения, и все по-голяма пропаст между различните части на страната.
Именно затова според него следващият президентски мандат трябва да търси разговор и съгласие там, където политиката през последните години е произвеждала предимно конфликт.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
