Малки частици, получени от съединение, открито в използваната утайка от кафе, могат да помогнат за предпазването на нервните клетки от увреждане, съобщават изследователи. Изследването предлага възможност често срещан отпадъчен материал да бъде превърнат в полезен ресурс за изучаване на мозъчните заболявания.
Резултатите са получени при лабораторни експерименти, а не при изпитвания с хора с болестта на Алцхаймер или Паркинсон. Те се отнасят до специално създаден материал и не показват, че пиенето на кафе или консумацията на утайка от кафе предотвратява някое от тези заболявания.
Изследователи от Университета на Тексас в Ел Пасо са проучили частици, получени от кафеената киселина — растително съединение, което се съдържа в кафето и други храни. Резултатите от работата им са публикувани през 2023 г. в списание Environmental Research.
Кафеената киселина притежава антиоксидантни свойства, което означава, че може да взаимодейства с реактивни молекули, увреждащи клетките, когато се натрупват в прекомерни количества. Изследователите проучили дали промяната на нейната структура може да доведе до създаването на материал с полезни защитни свойства.
При разработването му учените използвали нагряване, за да получат изключително малки въглеродни частици, наречени квантови точки. Според информация на университета утайката от кафе била нагрявана до около 200 градуса по Целзий в продължение на четири часа. Така широко разпространен отпадъчен продукт бил използван като изходна суровина.
Екипът, в който участвали Джиотиш Кумар и Махеш Нараян, изследвал увреждания, свързани с излагането на паракват — пестицид, използван в експериментални модели за проучване на увреждания, свързани с болестта на Паркинсон. Тези модели позволяват на учените да изследват определени процеси, участващи в клетъчното увреждане.
При изпитваните условия частиците намалили количеството на вредните реактивни молекули и възпрепятствали натрупването на белтъчни струпвания. И двата процеса са от значение при изследването на заболявания, при които нервните клетки постепенно дегенерират.
Ненормалното натрупване на белтъци е характерно за редица мозъчни заболявания, но те имат различни причини и включват множество взаимодействащи си процеси. Следователно подобряването на определен показател в лабораторни условия не доказва, че даден материал може да предотврати всички форми на невродегенерация.
Изследването повдига и практически въпрос за начина на доставяне на частиците до мозъка. Всяко бъдещо лекарство, предназначено да действа там, трябва да достига до целевата тъкан в достатъчни количества, без да причинява вредни ефекти в други части на организма. Затова са необходими допълнителни изследвания.
Използването на отпадъци от кафе може да осигури по-евтин и устойчив източник на суровина. Ниската цена на съставката обаче е само една част от разработването на лекарство. От значение са също производственият процес, контролът на качеството, начинът на доставяне и клиничните изпитвания.
Експериментите не са установили безопасна доза за хора и не са доказали трайна защита срещу болестта на Алцхаймер или Паркинсон. Необходими са допълнителни проучвания, които да изследват поведението на частиците в организма и дали ефектите им се проявяват и извън лабораторните условия.
Oткритието е отправна точка за разработването на защитни материали, а не налично лечение. Потенциалът му се крие в съчетаването на повторното използване на отпадъци с конкретен научен въпрос: дали променени растителни съединения могат да помогнат за прекъсването на ранните процеси, водещи до увреждане на нервните клетки.
