Рекордно ниските води на Дунав поставиха отново на дневен ред един от най-сериозните проблеми пред речния транспорт в България. Общинският съвет в Русе прие обръщение до Министерския съвет с настояване държавата да предприеме спешни действия за управление на водите в българо-румънския участък на реката. Сред предложенията е проучването и изграждането на хидротехнически съоръжения, които да осигурят условия за целогодишно корабоплаване.
Инициативата е на общинските съветници от местната коалиция „БСП за България“, а предложението беше представено от Валери Иванов.
Повод за обръщението са тревожните данни за нивото на Дунав през 2026 година. Според информацията, посочена в докладната и предоставена от Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на река Дунав, на 19 октомври е отчетено ниво от минус 141 сантиметра спрямо условната нула.
Това е с цели 68 сантиметра под предишния рекорд от минус 73 сантиметра, регистриран през септември 2003 година.
Според вносителите продължителното маловодие вече не е проблем единствено за корабоплаването. То се отразява върху работата на пристанищата, речния туризъм и добива на инертни материали, като създава затруднения за бизнеса и рискове за икономиката.
С приетото обръщение русенските общински съветници настояват държавата да разгледа възможностите за изграждане на хидротехнически комплекси по общия българо-румънски участък на Дунав. Той е с дължина 471,5 километра – от района на Силистра до устието на река Тимок.
Интересното е, че подобни идеи съвсем не са нови.
В докладната се припомнят проектите за хидротехническите комплекси „Никопол – Турну Мъгуреле“ и „Силистра – Кълъраш“, разработвани още през миналия век.
Те са предвиждали изграждане на водноелектрически централи от двете страни на реката, съчетани с нови транспортни връзки между България и Румъния. При Силистра е била разглеждана и възможност за железопътно преминаване.
Според авторите на инициативата реализирането на подобни съоръжения би могло да осигури по-устойчиви условия за речния транспорт, да стимулира туризма и да подобри транспортната свързаност между двете държави.
Сред посочените потенциални ползи са още производството на електроенергия и развитието на товарните превози по европейския воден коридор Дунав–Майн–Рейн.
Подобно мащабно строителство обаче би изисквало сериозни технически, икономически и екологични проучвания, както и съгласуване между България и Румъния.
С решението си Общинският съвет в Русе поставя въпроса пред държавата, но не дава начало на изграждането на съоръженията. На този етап настояването е да бъдат предприети действия по проучване, проектиране и подготовка на възможни решения.
Според вносителите проблемът с ниските води на Дунав изисква дългосрочна политика, съвместна работа на българските и румънските институции и взаимодействие с европейските органи.
Сега въпросът е дали Министерският съвет ще предприеме конкретни стъпки по предложението на Русе, или разработваните от десетилетия идеи за управление на водите на Дунав ще останат само на хартия.
