Трябва да бъдем много силно разтревожени и в известен смисъл аз разбирам реакцията на правителството след атаките в Черно море. Това каза в предаването „Лице в лице“ по БТВ президентът в периода 1997–2002 г. Петър Стоянов.
Той коментира критиките на опозицията, че реакцията на българското правителство е колеблива в сравнение с позициите на Румъния и Турция. Според него има две основни причини за поведението на властите.
„Първо, защото малко преди избори то трябва да бъде много чувствително към настроенията на своя електорат и на голяма част от българите по отношение на Русия. Да бъде назована Русия агресор в политически план те смятат, че това би им коствало много“, заяви Стоянов. Като втора причина той посочи стремежа на правителството да заеме важна позиция в Европейския съюз чрез мирните инициативи, които предлага.
„Всяка инициатива за мир е добре дошла. Всяко усилие за мир е добре дошло. Но преди да се говори за каквито и да е мирни условия и да се предлагат каквито и да е мирни инициативи, за да ти повярват всички останали, трябва да започнеш съвсем честно и да кажеш, че Русия започна тази агресивна война“, подчерта Стоянов.
„Иначе винаги ще те подозират, че по някакъв начин защитаваш не българските, не европейските, а руските интереси“, допълни той.
На въпрос дали управляващите се държат предпазливо спрямо Русия заради предизборната кампания, Стоянов заяви, че подобно поведение не е характерно само за настоящата власт.
„Над нас тегне тази тегоба повече от сто години. Сакън да не раздразним по някакъв начин Русия, да не обидим по някакъв начин русофилските чувства на нашия народ“, коментира той. Според Стоянов войната в Украйна е нанесла тежък удар върху основните принципи, на които се гради съвременна Европа.
„Войната в Украйна удря Европа право в сърцето. И не само заради последиците – икономически, хиляди жертви и така нататък. Войната на Русия срещу Украйна торпилира основната идея, върху която е базиран европейският просперитет“, заяви Стоянов.
Той обясни, че тази идея е свързана с отказа от войни за територии и със стремежа към по-висок жизнен стандарт, права и свободи за гражданите.
„Войната, която Русия започна, тя е точно за територия. Шокира не просто европейските лидери, тя шокира всеки един европеец“, посочи той.
Стоянов даде пример с териториите, за които се води войната, и човешките жертви. По думите му Крим и посочените от него територии в Донбас представляват около 0,5% от площта на Русия, а според цитирани от него данни на руски медии загиналите руски военнослужещи са 280 000. „Представяте ли си тези огромни жертви, за да увеличиш територията с 0,5%? И то, за да увеличиш с още малко това, от което имаш най-много. Вместо да вложиш тези огромни милиарди, за да увеличиш това, от което имаш недостиг – стандарта на живот, по-добрата инфраструктура за руските граждани“, коментира той.
Според него именно тук се проявява разликата между европейския модел, поставящ гражданите и качеството им на живот на първо място, и политиката на Русия.
Стоянов подчерта, че мястото на България е сред държавите от Европейския съюз. „Нашето място е сред родните, близките държави. Това е Европейският съюз, с който можем да се разберем, да живеем по-добре“.
По думите му войната в Украйна не трябва да се разглежда единствено през противопоставянето между русофили и русофоби.
„Войната в Украйна не е просто едно упражнение, което ни разделя на русофили и русофоби. Удря директно по нашия национален интерес. Най-напред икономически, това е без съмнение. Второ – политически“, заяви Стоянов.
Той обърна внимание и на аргумента, че Украйна не трябва да членува в Европейския съюз или НАТО, защото попада в сферата на влияние на Русия.
„Ако не може да позволим на пет пъти по-голямата Украйна, какво остава за малка България? Нали утре някой за нас това ще каже? Вие сте в сферата на влияние на Русия, на Турция. Къде сте тръгнали и вие да определяте своя живот?“, попита той. Като друга тежка последица от войната Стоянов посочи разделението в българското общество.
„Тази война деморализира, както никога досега, българското общество. Такова разделение никога не е имало, а то е абсолютно пагубно“, заяви Стоянов.
„Една нация, която няма обща представа за съвместен, бъдещ, привлекателен проект за живот, тя е загубила основните си способности да се развива“, допълни той.
„Ако искате да се възхищавате на Русия, има на какво, но не на начина, по който се управлява държавата. Говоря за този авторитарен начин. Възхищавайте се на доблестта на онези руски интелектуалци, които в продължение на години, на векове са се съпротивлявали срещу руския авторитаризъм“, посочи Стоянов.
