Народното събрание направи първата стъпка към приемането на специален Закон за българския език. Депутатите подкрепиха на първо четене законопроекта на „Възраждане“, който получи одобрението и на „Прогресивна България“ (ПБ).
Общо 153 народни представители гласуваха „ЗА“, а ДПС не участва в гласуването.
Решението поставя началото на законодателна процедура, която може да доведе до въвеждането на единна нормативна рамка за държавната езикова политика.
Основната цел на законопроекта е да бъдат обединени и систематизирани правилата за използването на българския книжовен език в публичната сфера.
Предвижда се законът да обхване няколко ключови области – образованието, държавната администрация, медиите и електронната комуникация.
Според вносителите необходимостта от подобна нормативна уредба произтича от съществуващата разпокъсаност на правилата.
От „Възраждане“ посочват, че в момента над 100 закона съдържат отделни разпоредби за задължителното използване на българския език, но липсва достатъчна координация между тях.
Според партията не е изграден и ясен механизъм за отговорност при неспазване на изискванията.
Ще има ли ограничения за използването на други езици?
Един от съществените въпроси е дали новият закон ще засегне хората, които използват други езици в ежедневието си.
От „Възраждане“ уверяват, че предложените правила се отнасят до публичната сфера и не предвиждат ограничения върху личното и неофициалното общуване.
По думите на вносителите законопроектът не засяга правата на гражданите да използват други езици в частния си живот. Така основният акцент остава върху употребата на книжовния български език в институциите и обществената комуникация.
Сред предвидените промени е и учредяването на Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет.
Новият орган ще има експертно-консултативни функции и ще подпомага координацията на държавната езикова политика.
В състава му се предвижда да участват представители на научните и образователните среди, както и на институции, свързани с опазването и развитието на българския език.
Съветът ще трябва да изготвя и ежегоден доклад за състоянието на езиковата среда в страната.
Три седмици за промени в текстовете
Въпреки подкрепата на първо четене законопроектът все още не е окончателно приет. Народните представители решиха срокът за предложения между първо и второ четене да бъде удължен до максимално допустимите три седмици.
Целта е спорните и нуждаещите се от допълнителна прецизност текстове да бъдат обсъдени и редактирани.
Едва след окончателното гласуване на второ четене ще стане ясно в какъв вид новият закон ще бъде приет.
