Започнал без никакви познания в сладкарството, рискувал с огромен банков кредит и превърнал един еклер в разпознаваем русенски бранд. Днес зад „Милениум“ стоят десетки служители, седем сладкарници, стотици търговски партньори и милионни инвестиции. Пред „Истории на успеха“ Веселин Велчев разказва за решенията, които променят живота му, и за страха, който никога не го е спрял да рискува.
Как се изгражда бизнес за милиони, когато не разбираш нищо от дейността, с която си решил да се занимаваш? Колко смел трябва да бъдеш, за да изтеглиш огромен банков кредит, без да знаеш дали утре ще успееш да го изплатиш? И възможно ли е един-единствен еклер да промени живота на човек?
Отговорите на тези въпроси дава Веселин Велчев – създател и собственик на сладкарници „Милениум“, в новия епизод на предаването „Истории на успеха“ по АНОНС.
Неговият път не започва с голяма бизнес стратегия, наследено предприятие или професионално образование в сладкарството. Напротив – всичко се случва почти случайно. Първоначално Велчев развива заведения, а сладкарството се появява като възможност да балансира приходите си през различните сезони.
Години по-късно от малко помещение с площ едва 40 квадратни метра израства компания, която снабдява стотици търговски обекти и работи и за румънския пазар.
„За човек, който тръгва от нулата, всичко е риск. И трябва да рискува, за да успее“, казва предприемачът.
Един случаен еклер променя всичко
Веселин Велчев признава, че никога не е мечтал да се занимава със сладкарство. В началото неговият бизнес е свързан с ресторанти и заведения.
В съседство на едно от тях работи малко цехче, което произвежда единствено еклери. Когато собственикът му решава да прекрати дейността си, Велчев вижда възможност, която първоначално няма нищо общо с изграждането на голяма сладкарска компания.
Идеята му е чисто практична – да съчетае два бизнеса с различна сезонност.
Според неговите наблюдения ресторантьорството реализира по-добри резултати през топлите месеци, докато при сладкарството зимата е по-силният период.
„Не е било цел да развивам сладкарство. В живота ми просто обстоятелствата така се стекоха, че се наложи да го правя“, спомня си Велчев.
Така започва една история, която постепенно ще излезе далеч извън първоначалните му планове.
Испания, едно семейно решение и неочакваният купувач
Сред най-любопитните моменти в живота на предприемача е решението му да се завърне от Испания.
Там той също развива бизнес и притежава заведение в курортен район. Всичко се променя, когато съпругата му забременява и категорично заявява, че иска да роди в България.
Желанието ѝ е да бъде близо до познатата медицинска среда и да има необходимото наблюдение по време на бременността.
„Каза ми: Ти, ако искаш, остани. Знам, че няма как да затвориш и да тръгнеш за България, но аз се прибирам“, разказва Велчев.
Той остава в Испания, за да изпълнява ангажиментите си, но раздялата се оказва трудна. Само месец по-късно съдбата му предоставя неочаквана възможност.
В заведението влиза българин, който проявява интерес да го закупи. След кратки преговори двамата постигат съгласие, а сделката е финализирана само след няколко дни.
„На деня, в който се осъществи сделката, просто запалих колата и тръгнах“, спомня си бизнесменът.
Така едно семейно решение се превръща в повратен момент в неговия професионален път.
Първият цех – 40 квадрата и месеци неуспешни опити
Началото в сладкарството е всичко друго, но не и лесно. Първият цех разполага с площ от едва 40 квадратни метра. Велчев няма специализирано образование, не познава производствените технологии и не разполага с изпитани рецепти. Затова започва да експериментира сам.
„Влязох да се мъча да правя еклери, без да имам хабер от тази работа. Четях рецепти в интернет и нищо не се получаваше първите няколко месеца“, признава той.
Произвежда малки количества, понякога по стотина еклера, и кани приятели и познати да ги опитат.
Реакциите невинаги са окуражаващи. Някои признават, че продуктът не е достатъчно добър. Други откровено му казват, че нещо не се получава.
Вместо да се откаже, Велчев продължава да променя съставките и пропорциите. Минават месеци, преди да стигне до рецептата, която самият той определя като правилната. Промяната в реакциите на хората е осезаема. Познатите му вече не просто опитват еклерите от любезност – започват да ги търсят и консумират редовно.
Това е моментът, в който предприемачът разбира, че е открил продукта, около който може да изгради истински бизнес.
„С един добър продукт човек може да спечели пари. Дори с един продукт“, категоричен е Велчев.
Тайната на еклера: Без консерванти, но с голяма отговорност
Още от началото Веселин Велчев залага на една особеност, която според него се превръща в основното предимство на продукта – използването на традиционни съставки.
Той обяснява, че еклерите се приготвят с яйца и мляко, без консерванти и заместители, на които често се разчита за удължаване на трайността.
„Всичко е натурално, както са го правили нашите родители и баби“, казва предприемачът.
Този подход обаче има и сериозен недостатък от бизнес гледна точка. Продукцията е малотрайна, а съхранението ѝ изисква строг температурен контрол. Всяко нарушение на условията може да доведе до разваляне на изделията и финансови загуби.
Именно затова Велчев е категоричен, че сладкарството не е бизнес, който може да се управлява небрежно. Дори когато компанията достигне големи обеми, вниманието към всяка производствена партида остава задължително.
Клиентите го принудили да мисли по-мащабно
Първоначално производството е съсредоточено единствено върху еклерите, но интересът към продукта постепенно нараства. В малкия цех започват да идват търговци, които искат да го предлагат в собствените си магазини. Следва естествената идея – вместо клиентите сами да вземат продукцията, фирмата да организира доставки.
Велчев наема шофьор с автомобил и започва да снабдява първите десетина-петнадесет търговски обекта. Тогава обаче се появява ново предизвикателство.
„Клиентите започнаха да питат: Само еклери ли? Защо не носите и друго?“, спомня си той.
Така именно пазарът го подтиква да разшири асортимента. Назначава сладкар, увеличава броя на предлаганите изделия и постепенно производството започва да надраства капацитета на първоначалната база. Работниците стават повече, поръчките се увеличават, а 40-квадратният цех вече не може да обслужва търсенето. Настъпва моментът за първото голямо финансово решение.
Банков кредит за 140 000 евро: „Не могат да ми вземат живота“
Преди близо две десетилетия Велчев решава да закупи значително по-голям производствен цех. Необходимата сума, по неговите спомени, е около 140 000 евро – огромна инвестиция за младия му бизнес. Фирмата тогава е на приблизително две години и собственикът ѝ се съмнява, че ще получи банково финансиране. Въпреки това решава да опита. Изненадата идва само няколко дни по-късно.
„В първата банка, в която подадох документи, след четири-пет дни бях одобрен за кредит. Не можех да повярвам, но беше факт“, разказва той.
С полученото финансиране Велчев закупува по-голям цех, разширява производството и започва да достига до още търговски обекти.
Но най-впечатляващото в историята не е самото отпускане на кредита, а начинът, по който предприемачът приема риска. На въпрос какво е чувството да поемеш подобно задължение в началото на бизнес пътя си, той отговаря с необичайно спокойствие.
„Каквото и да се случи, те не могат да ми отнемат живота“, спомня си Велчев мисълта, която го е водила тогава.
Разсъждавал съвсем прагматично: ако бизнесът се провали, банката може да вземе сградата, но това няма да бъде краят на неговия живот. Ще започне работа другаде и ще продължи напред.
„Ще ми вземат сградата, която съм купил. Хващам се на работа някъде и продължавам“, разказва той.
Тази философия се оказва решаваща за следващите му стъпки. От първия голям кредит до инвестиция за около 3 милиона лева Години по-късно „Милениум“ се изправя пред сходна ситуация, но в несравнимо по-голям мащаб.
Компанията вече разполага с разширена клиентска мрежа, а търсенето на продукцията надвишава производствените възможности.
„Клиенти ми звънят, аз отказвам поръчки. Нямах капацитет за работа“, признава собственикът.
Така става ясно, че ако иска да продължи развитието си, трябва отново да инвестира в значително по-голяма база. Този път залогът е многократно по-висок.
По думите на Велчев закупуването на новата сграда изисква инвестиция от около милион и половина лева, а ремонтите и оборудването добавят още приблизително толкова. Общият мащаб на начинанието достига около 3 милиона лева. И отново основен фактор е банковото финансиране.
За разлика от първия голям кредит обаче днес предприемачът гледа много по-спокойно на задълженията си.
„Сега знам какво правя, знам на какъв етап съм от развитието си, знам какво печеля. И съм по-спокоен, че мога да си изплащам заема“, обяснява той.
Разбира се, не смята, че съществува напълно сигурен бизнес. Икономическите сътресения, държавната политика и международната обстановка винаги могат да променят ситуацията.
Но към момента е уверен, че компанията се справя със задълженията си. Седем сладкарници, десетки служители и над 400 търговски обекта. Днес мащабът на „Милениум“ е несравним с първите години.
В интервюто Веселин Велчев посочва, че веригата разполага със седем сладкарници в Русе, а в бизнеса работят средно около 70 души, като персоналът варира според сезона.
Компанията не разчита единствено на собствените си търговски обекти. Голяма част от производството достига до магазини и партньори извън града.
„В радиус около 200 километра от Русе зареждаме над 400 магазина, плюс румънския пазар“, разкрива предприемачът.
Той определя навлизането в Румъния като значително по-трудно предизвикателство от развитието на търговската мрежа в България.
Но след години работа вече наблюдава обратен процес – вместо компанията постоянно да търси нови клиенти, потенциалните партньори сами се свързват с нея.
„Когато произвеждаш нещо качествено, клиентите сами те намират“, убеден е Велчев.
Попитан дали „Милениум“ е лидер в сладкарския бизнес в Русе, той не демонстрира категорична самоувереност, но посочва мащаба на дейността си като основен аргумент.
Според него обемите на производство и доставки са достатъчно големи, за да поставят компанията сред водещите местни производители.
Формулата на успеха: Работа от сутрин до вечер
На въпроса каква е формулата на успеха Веселин Велчев не предлага сложна бизнес теория. Отговорът му е прост – постоянство.
„Всеки ден от сутрин до вечер на работа“, казва предприемачът.
Според него особеностите на хранителния бизнес не позволяват отпускане или загуба на контрол. Малотрайните продукти изискват непрекъснато внимание, стриктна организация и отговорност към клиентите.
„Не можеш да седиш под шипка и да бъдеш небрежен към работата си, към продукцията, която произвеждаш. Защото рисковете са големи“, заявява той.
Велчев е убеден, че човек, който започва от нулата, няма как да постигне значим растеж, без да поема премерени рискове.
„Ако се снишаваш и се надяваш на нещо друго, едва ли можеш да направиш някаква голяма крачка“, добавя бизнесменът.
„Не всеки може да бъде милионер. Аз съм доволен от това, което имам“
Въпреки мащаба на изграденото Велчев не говори за успеха си през призмата на непрекъснатото забогатяване. На въпроса смята ли се за успял човек той отговаря положително, но прави важно уточнение.
„За моите разбирания – да. Не може всеки да бъде богат, не може всеки да бъде милионер, не може всеки да има всичко“, казва той.
По думите му няма стремеж на всяка цена да увеличава бизнеса си безкрайно. Доволен е от мащаба, който е постигнал, и от възможността да управлява компания, изградена със собствени усилия. Истинските му мечти днес са много по-обикновени.
Иска семейството и близките му да бъдат живи и здрави, а той самият да разполага с достатъчно време, за да се наслаждава на живота и да си позволяват почивки.
След десетилетия работа, финансов риск и напрежение това се оказва неговата представа за благополучие.
Собственикът, който продължава да яде еклерите си
Има и един любопитен детайл, който разкрива отношението на Веселин Велчев към собствената му продукция. Въпреки че ежедневно е заобиколен от сладкарски изделия, той признава, че продължава да ги консумира с удоволствие. Дори когато попадне на еклери в други заведения, често е обект на закачки от приятели и познати.
„Много често ми казват: Ти си един от малкото, които си ядат продукцията“, разказва Велчев.
За него това е естествено, защото знае какви съставки се използват и как се произвеждат изделията.
„Аз не се притеснявам от моята продукция, защото знам какво има там“, подчертава той.
Така един еклер, който някога не успявал да приготви дори след многобройни опити, остава символ на целия му предприемачески път.
От рецепти, открити в интернет, и неуспешни дегустации с приятели до производство за стотици магазини – историята на Веселин Велчев е доказателство, че големият бизнес невинаги започва с голяма идея.
Понякога започва с едно малко помещение, много упоритост и готовността да приемеш, че провалът не е краят.
А най-ценният урок на създателя на „Милениум“ е прост: можеш да загубиш парите, сградата и бизнеса си, но докато имаш сили да започнеш отново, имаш шанс да успееш.
Гледайте цялото интервю с Веселин Велчев в новия епизод на „Истории на успеха“ по АНОНС.
Гледайте цялата история на Веселин Велчев в „Истории на успеха“ по АНОНС.
