Отдавна битува легендата, че Райна Попгеоргиева, която след поражение на Априлското въстание била наричана подигравателно от турците Княгинята, е била влюбена във войводата Георги Бенковски.
Любовта между двамата е предполагаема романтична история, за която няма признание от Знаменоската или Бенковски. Възможно е през месеца, когато Райна шие знамето, наистина да е имало ежедневни срещи между двамата в къщите, където 20-годишната учителка е заключена, за да върши смелото си дело. Още по-вероятно е сърцето й да е трепнало за красивия и напет Георги.
Подобни предположения се откриват само в един публикуван текст, съхраняван в Националната библиотека „Кирил и Методий“.
Текстът носи дългото заглавие „Кратък извод от биографията на Райна Поп Георгиева Футекова, наречена от турците и официалните им документи Княгиня Райна, ратниците на Панагюрската революция и всичкий народ в онези бурни времена със завет „Райна Княгиня“.
Авторът на този „Извод“ е подписан само с инициала Р., а годината е 1900. Очевидно текстът е базиран както на биографията на Райна Княгиня, така и на спомени и срещи на неизвестния автор с още живи съвременници на Априлската епопея в Панагюрище.
На страница 12 и 13 на ръкописния документ е отбелязано: „През времето, когато Бенковски е идвал у Райна, Райна сполучва да го обикне, ала се е задоволила с туй да копнее и страда тайничко. Смутното чувство на обич навярно е имало и у самия Княз, защото твърде загадъчно би било иначе неговото поведение спрямо нея отпосле – през дните на револючията в самий ден на обявяването й“.
Както е известно от „Записки по българските въстания“ от Захари Стоянов, при обявяването на въстанието в Панагюрище, Георги Бенковски заповядва именно Райна да носи знамето, а не избраният байрактар. Тя е качена на красив черен кон, препасала сабя и с оръжие в ръка. Трудно успява да удържи тежкото знаме и дори се налага да й помагат за кратко. Това е и последната среща между знаменоската и войводата Бенковски.
Източник: в. „Уикенд“
