Русе отбеляза 153 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски с церемония пред паметника му – и с показна грижа към едни, но не и към всички присъстващи.
Докато официалните лица бяха подредени на предварително почистеното пространство непосредствено до паметника, ученици и граждани останаха извън „зоната на комфорта“ – буквално. Децата тъпчеха в дълбоките преспи, за да отдадат почит пред Васил Иванов Кунчев, а възрастните хора се опитваха да запазят равновесие върху непочистената настилка.
Контрастът беше повече от видим. На метри от тях представители на институциите стояха спокойно, мнозина със зимни шапчици и дебели палта, в добре разчистен периметър. Организацията ясно показа приоритетите – удобство за властта, символика за останалите.
Церемонията премина с венци и слова, но зад патетичните речи остана въпросът: как почитаме делото на Апостола? С думи за равенство и саможертва или с практики, които разделят хората на „официални“ и „останалите“?
В ден, посветен на човек, отдал живота си за свободата и достойнството на българите, Русе отново показа старата картина – властта отпред, народът в снега. И ако паметта за Левски трябва да ни учи на нещо, то е, че свободата не търпи показност и привилегии.
