Хората обикновено търсят хематолог, когато имат отклонения в кръвните изследвания със съмнения за анемия или по повод на увеличени лимфни възли, чести кръвотечения, поява на синини без причина или продължителна умора и бледост, казва д-р Иван Минчев, един от водещите специалисти в областта на хематологичните заболявания, който от няколко месеца работи във Вътрешно отделение на УМБАЛ Медика Русе и приема амбулаторно в ДКЦ-2.
Най-често пациентите се насочват към него от други специалисти или лични лекари, ако имат определени съмнения за хематологично заболяване или пък не откриват основания за диагноза по тяхната специалност. Понякога кабинета му посещават и притеснени хора, защото са напипали увеличени лимфни възли.
„Един увеличен лимфен възел може да е както индикация за регионален възпалителен процес, така е възможно да е свързан и с онкологично заболяване. Метастатичните лимфни възли обаче са твърдоеластични, често срастват с околната тъкан, не болят – и това е най-лошото. Ако не са на място, което може да се напипа, човек няма да разбере какво се случва“, обяснява хематологът д-р Минчев коварният характер на онкологичните солидни заболявания и тези на кръвта и лимфната система. Истината е, че хематологичните неоплазии – като левкемии и лимфоми – често се развиват без болка и без явни симптоми. И обикновено се откриват случайно, или по повод на изследвания за друго заболяване или при профилактика.
Най-сигурният и лесен начин за ранна диагностика са профилактичните прегледи, съветва специалистът. Пълната кръвна картина е най-достъпното изследване, което може да засече ранни промени. Отклонения в левкоцити, тромбоцити или хемоглобин могат да са първият сигнал за сериозен проблем. Затова е добре при всеки възрастен да бъде изследвана обикновена кръвна картина поне веднъж годишно. Човек трябва да обръща внимание на необичайни симптоми, особено ако те продължават повече от седмица-две, например: продължителна температура без причина, увеличени лимфни възли на шия, подмишници или слабини, особено ако не са болезнени, нощно изпотяване, втрисане, бледост, постоянна умора, отслабване без диета, кървене от венците или носа и чести инфекции.
„Разбира се, тези симптоми не означават непременно онкологично или друго хематологично заболяване“, подчертава д-р Минчев. При съмнения е необходимо да се направи консултация с хематолог. Специалистът обикновено назначава допълнителни изследвания – биохимични и образни, а при нужда може да насочи пациента за биопсия и хистологично изследване на лимфен възел или костен мозък. „Тези тестове са ключови за поставяне на точна диагноза и започване на лечение навреме“, отбелязва д-р Минчев. Понеже кръвта свързва всички органи и системи, тя е огледалото на човешкия организъм, но тя не показва всичко. „Има заболявания, които в началото не дават промени в кръвната картина, затова резултатите трябва винаги да се тълкуват от лекар и в контекста на симптомите, анамнезата и други изследвания“, коментира д-р Минчев.
В практиката му напоследък често се случва да му изпращат пациенти от области извън Русе с хемоглобин 50-70g/l, което няма как да се случи за ден-два, освен ако няма кръвотечение. „Очевидно проблемът е бил неглижиран продължително време. Понякога на такива пациенти е правено кръвопреливане, но само след 2-3 седмици чуждата кръв се елиминира от организма и той отново е болен. Това не е лечение, кръвопреливането е животоспасяващо при спешни състояния и лечение на някои хематологични заболявания, когато трябва да се компенсира дефицитът на кръв – например при таласемии, след цитостатична терапия в онкологията, при първични или вторични диспластични синдроми.
В хематологията симптоматиката не е специфична – обща отпадналост, лесна умора, безсъние, проблеми с апетита, нервно напрежение. При бенингнените хемопатии, например анемиите с дефицит на желязо и В12 се наблюдава чупливост на косата, цепене на ноктите, суха кожа, дращене при преглъщане. Желязото участва в продукцията на хемоглобина и недостигът му означава нисък хемоглобин и кислороден глад за тъканите. Желязодефицитната анемия е най-често срещаната. Анемиите, причинени от недостиг на витамин В12 или фолиева киселина, обикновено се развиват бавно и първите им признаци често остават незабелязани. Витамин В12 и фолиевата киселина играят важна роля в образуването на червените кръвни клетки – еритроцитите. Навременното откриване на дефицита и подходящото лечение обикновено водят до пълно възстановяване.
Диагнозата започва с пълна кръвна картина (ПКК) и изследвания за нивата на витамини, желязо, желязосвързващ капацитет и трансферин – основни за оценка на анемии и нарушения в обмяната на желязото. При съмнение за по-сериозни хематологични заболявания, като левкемии, лимфоми или апластична анемия, се извършват по-специализирани изследвания: биопсия на костен мозък за оценка на кръвотворната тъкан, имунофенотипизация за определяне на вида на патологичните клетки и имунохистохимия за уточняване на техния произход и характер.
Дефицитните състояния се компенсират лесно с прием на железни препарати, витамин B12 или фолиева киселина, но най-важно е рационалното хранене, съобразено с възрастовите изисквания на организма и физическата натовареност, както и наличието на подлежащи съпътстващи заболявания, съветва д-р Иван Минчев.
