Продължителните горещини и сушата поставят под заплаха бъдещето на едни от най-скъпите и ценени деликатеси в света – белите трюфели. В италианския регион Пиемонт, където се намира прочутият град Алба, ловците на трюфели отчитат по-слаба реколта, по-дребни екземпляри и значително по-високи цени. Подобна тенденция се наблюдава и в Хърватия, където добивите през тази година са с около 30% под обичайните, съобщава Euronews.
В хълмистите райони около Алба, известни с едни от най-ценните бели трюфели в света, сезонът традиционно започва на 1 октомври. Местните ловци, наричани „трифолау“ (trifolau), обаче все по-често се сблъскват с последствията от климатичните промени.
Белият трюфел е изключително чувствителен към условията на околната среда. За развитието му са необходими хладна и влажна почва, както и специфична симбиотична връзка с корените на определени дървета. Продължителните периоди без валежи и необичайно високите температури нарушават този деликатен природен баланс.
Сушата удари реколтата в Италия
„Целият месец октомври беше повлиян от липсата на дъжд през юли и август, както и от високите температури. Резултатът беше слаба реколта и трюфели с кратък срок на годност“, обяснява Антонио Деджакоми, председател на Националния център за изследване на трюфелите в Италия.
По думите му сухата и сбита почва е довела и до образуването на по-малки трюфели, което допълнително ограничава количествата, достигащи до пазара.
Проблемите съвпадат с едно от най-важните кулинарни събития в страната – Международния панаир на белия трюфел в Алба. Тази година той започна на 10 октомври и ще продължи до 6 декември, привличайки посетители, ресторантьори и търговци от цял свят.Разгледай карти
Според председателя на панаира Аксел Иберти сезонът е започнал трудно заради горещото и сухо лято. Първоначално ловците са откривали предимно дребни екземпляри, но последните валежи са подобрили условията и са позволили намирането на по-големи трюфели.
Въпреки ограниченото предлагане интересът към деликатеса остава изключително висок.
Цените на белите трюфели на пазара в Алба вече са с около 20–30% по-високи спрямо миналата година, посочва Иберти. В същото време местата за настаняване в района са почти напълно резервирани за периода на панаира.
Проблемът се задълбочава от години
Експертите предупреждават, че тазгодишната слаба реколта не е изолиран случай, а част от по-продължителна тенденция.
„Тази година определено се вписва в тенденция, която наблюдаваме вече пет-шест години“, казва Деджакоми.
Според него все по-горещите лета и непредсказуемите валежи създават сериозна несигурност за бъдещето на белите трюфели.
За хората, които поколения наред се занимават с търсенето им, неизвестността винаги е била част от занаята.
„Често се прибираш у дома с празни ръце, а не с трюфел“, разказва ловецът Тино Мароло. „Вълнението идва именно от това, че не знаеш какво ще откриеш.“
Днес обаче традиционната непредсказуемост се усложнява от климатични условия, които могат трайно да променят естествените местообитания на ценните гъби.
Подобни проблеми се наблюдават и от другата страна на Адриатическо море.
В дъбовите гори край Загреб хърватските ловци на трюфели също съобщават за все по-слаби реколти. Продължителната суша затруднява откриването на гъбите, а намерените екземпляри често са по-малки от обичайното.
„Всяка от последните седем-осем години беше по-лоша от предходната“, разказва търсачът на трюфели Петър Алебич.
„За съжаление, заради сушата трюфелите стават все по-дребни и по-редки“, допълва той.
По негови изчисления тазгодишната реколта е приблизително с 30% под нормалните количества. Намаляващите добиви го принуждават да търси допълнителни източници на доходи, включително чрез организиране на туристически обиколки за търсене на трюфели.
Така климатичните промени започват да засягат не само природните екосистеми, но и поминъка на местните общности, за които събирането на трюфели е важна икономическа дейност.
Белите трюфели достигат 4000 евро за килограм
Учените в Хърватия потвърждават опасенията на ловците.
Според миколога Армин Мешич от Института „Руджер Бошкович“ в страната се срещат около дузина видове трюфели. Най-ценният сред тях е белият трюфел, чиято цена може да достигне 4000 евро за килограм.
Високата му стойност се дължи на рядкостта, специфичния аромат и трудностите при добива.
„Сушата, липсата на валежи и високите температури оказват значително влияние както върху количеството, така и върху качеството на трюфелите“, обяснява Мешич.
Ученият предупреждава, че проблемът не се изчерпва само с намаляването на реколтата.
„Количествата намаляват, както и географският ареал, в който растат белите трюфели“, допълва той.
Това означава, че при продължаващо затопляне някои традиционни находища могат постепенно да загубят подходящите условия за развитието на гъбите.
Могат ли учените да спасят белия трюфел?
Въпреки тревожните тенденции специалистите в италианския регион Пиемонт не смятат, че белият трюфел е обречен на изчезване.
Изследователите вече проучват различни възможности за адаптиране на естествените му местообитания към променящия се климат.
Сред обсъжданите решения са по-добро управление на горските територии, възстановяване на увредени екосистеми и експериментално напояване по време на продължителни засушавания.
„Опитваме се да правим това, което природата върши, но по изкуствен път“, обяснява Деджакоми.
Особено внимание се отделя на състоянието на горите, тъй като развитието на трюфелите е пряко свързано с дърветата и почвените микроорганизми.
В Алба усилията за опазване на природата постепенно се превръщат и във важна част от Международния панаир на белия трюфел.
Председателят му Аксел Иберти разширява инициативите на събитието, като наред с гастрономическия туризъм поставя акцент върху екологичното образование и съхраняването на местните екосистеми.
„Трюфелът е крайният продукт, но той е и движещата сила“, казва Иберти.
„Хората идват в Алба и региона Ланге, за да открият всичко, което тази земя може да предложи“, допълва той.
Засаждат нови гори и създават находища
В сътрудничество с общините, собствениците на земи и ловците на трюфели местните общности започват да изграждат нови обществени находища и да засаждат дървета, които в бъдеще биха могли да подпомогнат развитието на ценните гъби.
Учените изследват и ролята на почвените микроорганизми, които участват в сложните взаимоотношения между трюфелите и дървесните корени.
Друга важна посока е търсенето на дървесни видове и разновидности, способни да издържат на по-високи температури и продължителни периоди на суша.
Целта е да се създадат по-устойчиви горски екосистеми, които да запазят подходящите условия за развитието на белите трюфели дори при постепенно затопляне на климата.
Защо белите трюфели не могат лесно да се отглеждат?
Една от най-големите трудности пред производителите е, че белият трюфел остава изключително сложен за култивиране.
За разлика от някои видове черни трюфели, които вече се отглеждат успешно в специализирани насаждения, белите трюфели трудно се поддават на контролирано производство.
Опитите за тяхното култивиране продължават, но надеждна технология за масово търговско производство все още не е утвърдена.
Това прави естествените находища особено важни и обяснява защо климатичните промени представляват толкова сериозна заплаха за пазара на този деликатес.
Зависимостта от природните условия означава, че дори сравнително кратки периоди на екстремна суша могат да се отразят върху количествата, качеството и цените на трюфелите.
Какво предстои за реколтата и цените?
С напредването на есента ще стане по-ясно какъв е окончателният размер на тазгодишната реколта в Италия и останалите европейски региони, известни с добива на трюфели.
Последните валежи в района на Алба дават известни надежди за подобряване на ситуацията, но не могат напълно да компенсират последствията от продължителната лятна суша.
Ограниченото предлагане и устойчивото търсене вече оказват натиск върху цените, а отражението върху доставките до ресторантите и пазарите ще зависи от количествата, които ловците успеят да открият до края на сезона.
В по-дългосрочен план бъдещето на белия трюфел ще зависи от способността на учените, местните общности и собствениците на гори да съхранят естествените му местообитания.
Защото зад един от най-скъпите деликатеси в света стои не само кулинарна традиция, но и сложна природна система, която става все по-уязвима към промените в климата.
