Символ на сила, памет и спортен дух – така премина 67-ото масово преплуване на Дунав край Свищов, което отново събра десетки ентусиасти от цялата страна. Събитието, организирано от Община Свищов и Българския Червен кръст, се проведе в местността „Паметниците“ – свещено място за българската история, превърнало се и в арена на едно от най-обичаните летни предизвикателства.
Тази година 152 участници се осмелиха да преминат могъщата река от румънския до българския бряг, подпомагани от 50 спасители и лодководачи. Но един човек грабна сърцата на всички – 93-годишният Тодор Тодоров, по прякор Керчев-Паная, дългогодишен плувец от Русе и бронзов медалист от Световното първенство по плуване през 1966 г. в Охрид.
С невероятен дух и стоманена воля, той преплува Дунав за втори път – точно на своя рожден ден. „Първото ми състезание беше в Русе, когато бях на 18. И още тогава спечелих“, сподели усмихнат ветеранът, който днес отново доказа, че възрастта е просто число, когато сърцето е младо.
Преплуването не е състезание, а празник – напомни в откриващото си слово д-р Кристияна Кирилов, председател на Общинския съвет в Свищов. Заедно със секретаря на Общината Любомира Петрова, тя връчи отличията на участниците и насърчи всички да бъдат толерантни и единни в духа на събитието.
Сред отличените най-малки бяха 4-годишният Никола и 7-годишната Божидара Лазарови – брат и сестра, които плуваха заедно с най-многобройната група – 32-ма души от град Елена. Техният ръководител, Велико Казанджиев, бе награден за рекордното си 58-о участие в преплуването – истински стожер на традицията.
И тази година най-сплотеното семейство бе това на Тодор Тодоров от Елена – петима членове, които заедно влязоха във водите на Дунав, доказвайки, че най-ценните мигове се преживяват рамо до рамо с близките.
Макар преплуването да няма състезателен характер, бурни аплодисменти предизвикаха майка и дъщеря – Ива и Зорница Георгиеви от Враца. Представителките на плувен клуб „Чук“ стъпиха първи на българския бряг, демонстрирайки изключителна форма и синхрон.
Събитието за пореден път показа, че Дунав не е само граница – той е изпитание, памет и път към споделена радост. А когато във водата влизат рамо до рамо поколения, градове и мечти, реката става сцена на нещо много повече от спорт – тя става символ на общност и дух.
