Денят на хумора 1 април е изключително важна дата в града, където „гарга не каца“. Защото, без никаква шега, точно тогава през 1911 г. във Враца започват строителните работи по първия воден цикъл в историята на местното водоснабдяване, благодарение на което се решава жизненоважен проблем за врачани. Заслугата за това е на невероятно колоритната личност Иван Симеонов, известен с прякора си Рунтавия кмет заради буйната си коса, която по някакъв начин импонира и на неговия темперамент.
Иван не е врачанин, но по това време местните хора са му гласували доверие да води делата на града и той е избран за негов кмет. За пет години – от 1908 до 1913, той успява да изгради авторитет и доверие към институциите със своята дейност, и то в онези партизански времена.
Причината този интелигентен и сърцат човек да се появи в града е любов. Иван се влюбва във врачанката Мария Бърборска и става заврян зет. Това е истински късмет за Враца, чиито дела той приема за лична кауза. А Иван
никога не оставя магарето си в калта и всичко, с което се захваща, е обречено на успех.
Роден през 1877 г. във възрожденско семейство в Елена, Иван завършва гимназия в Търново през 1900 и още същата година започва да учи право в Лозана. Единствен мъжки потомък от голям еленски род, той е негова гордост и опора на своите четири сестри и многобройни племенници, най-известен от които е бъдещият писател Емилиян Станев. Въпреки това се установява в прочутия с мюзевирлъка си град първо като нотариус, а по-късно и като адвокат. По време на студентството си в Швейцария през 1903 г. е избран за председател на българското студентско дружество и на Македонския комитет.
Завръщайки се в България, той започва кариерата си на юрист във Враца и скоро се откроява като активна обществена личност. С широката си душа, изпълнена с човечност, и с делата си Иван Симеонов печели симпатиите и доверието на младите врачани. И макар старите консерватори да го ругаят, с подкрепата на будните хора в града през 1908 г. той печели изборите и е избран за кмет. Включва се активно в политиката и се налага с името и идеите си, поради което се издига като лидер на Демократическата партия първо в града, а сетне и в национален мащаб – става неин депутат и председател на парламентарната й група. Създател е и на нейния орган – в. „Демократ“. След успешното му кметуване врачани го избират последователно за депутат в пет парламента. За първи път Рунтавия кмет влиза в Народното събрание през 1914 г. Става личен приятел с Александър Малинов, Никола Мушанов, Александър Гергинов и др.
По време на кметския си мандат със своята находчивост и безспорни качества той решава за десетилетия важни градски проблеми. Решаването на водният проблем във Враца, известен в цяла България, предизвиква гордост и в големия му еленски род. В тази връзка са запазени доста родови предания. Историите за водоснабдяването на Враца са събрани от неговия изследовател акад. Иван Радев.
В рода се разказва, че той привлякъл италиански хидроинженери, с които сключил договор за три месеца. Но за съжаление сделката отивала към провал, защото не се намерили преводачи, а и отпуснатите пари за проекта в градския бюджет по традиция се оказали недостатъчни. Но Симеонов не можел да се примири с неуспеха и да вдигне ръце. Затова той, който вече свободно говорел немски и френски, се запретнал да научи италиански. За да реши финансовия въпрос пък, продал бижута и диаманти на съпругата си, които й носел като подарък от пътуванията си в Европа. След всичко това италианците останали в града и работели с радост под зоркото око на кмета, който овладял достатъчно не само езика им, но и тънкостите на занаята им, за да нанесе нужни корекции в проекта.
Иван бил толкова запален, че обиколил със специалистите изворите в Бистрица, Пали Къртица, Крушовица и Монастирски дол и проследил лично изграждането на каптажите във Врачанския Балкан. Така новият водопровод бил успешно реализиран.
Протоколите на общинското управление разкриват и приноса на Иван Симеонов като кмет за направата на електрическа инсталация за Враца по примера на София. Повече от 15 години преди да се реализира тази идея, Иван изпраща специалисти електроинженери да проучат въпроса. Общината щедро ползва и адвокатските му умения. Той води в нейна полза различни дела срещу длъжници и срещу различни неизгодни министерски постановления напълно безплатно. И всичките са успешни. С брилянтната си защита по време на процесите успял да спаси от закриване Девическата гимназия и Военния гарнизон.
Благодарение на неговата енергичност и подкрепа се развиват различни инициативи в града, свързани с църковния живот, туризма, читалището и благотворителните дружества. Самият той председателства читалищното настоятелство и съдейства да се дари общинско място за разширяване на неговата сцена. Неговата кметска дейност е свързана и със строителството на прогимназията. Името му фигурира навсякъде в архивите на врачанските институции и дружества от онова време – навсякъде, където е съдействал с уменията, знанията и позициите си, за да се свърши работа.
По време на Балканските войни 1912–1913 г. Иван Симеонов полага грижи за войнишките семейства, за устройване на холерна болница в града и за настаняване в нея на турските военнопленници. За общинската си дейност е награден с орден. Той има и орден за храброст за защитата на врачанското население при окупацията на града от румънските войски през 1913 г.
Поклонението, с което е изпратен след смъртта си на 28 ноември 1932, е грандиозно не само за онова време. Целият град е потънал в скръб. От София пристигнал лично министър-председателят на България Никола Мушанов, придружен от министри, председатели и членове на почти всички политически партии. Царят също изпратил съболезнователна телеграма до близките и роднините му. Общинският съвет пък му оказва най-високата „почит по врачански“ – да бъде погребан в двора на църквата „Св. Николай“, където са гробовете на видни благодетели, кметове, поборници, дарители, духовници на Враца, пише „Филтър“.