Възприета традиция е да се счита началото на Русе от римския кастел Сексагинта Приста (I в. пр. Хр.), което в превод означава „Пристанище на шестдесетте кораба“. Много по-рано обаче още през каменно-медната епоха (5000 г. пр. Хр.) тук са поставени основите на ранноземеделско селище. То съществува с известни прекъсвания през цялата каменно-медна, бронзова, желязна и римска епохи като е сложило началото на уседналия начин на живот на територията на съвременния Русе. След създаването на Аспарухова България укреплението попада в ръцете на българските завоеватели, които му дават името „Руси“, запознава ни „Българска история“.
Специалисти твърдят, че името на града произхожда от фолклорната представа, че селищата са се създавали около наличието на емблематична женска покровителна фигура. В случая на Русе – баба Руса кръчмарица, или мома Руса, покровителка на младежки войни дружини.
След покръстването, Русе попада под покровителството на Св. Георги Победоносец, който и до днес е закрилник на дунавския град. Доказателство за това твърдение е град Гюргево, намиращ се на северния бряг на Дунав, който според специалисти в миналото е бил част от „малката Виена“. Смята се, че в миналото е често срещано явление градовете да се простират от двете страни на реката, като според проф. Николай Ненов, онзи, който владее южния бряг, владее и северния.
Исторически извори сочат, че през XV в. (малко преди падането на Второто българско царство), влашкият войвода Влад III, известен още като Влад Цепеш или Дракула, превзема Русе и го освобождава от османците. Учени предполагат, че именно в придунавския град войводата за пръв път проявява жестокост към своите врагове, като „нацепва“ (набива на кол) голям брой от вражеските части, дръзнали да застанат на пътя му.
Тук обаче възниква въпросът как той е успял да премине реката, заедно със своята армия без да бъде забелязан от неприятеля, разположен в Русчушката крепост?
Според легендата, Влад Цепеш използва тунел, който минава под Дунав, за да изненада османците в гръб. Смята се, че по-късно през XIX в. двата изхода на тунела са запушени по особен начин и на тяхно място биват построени две часовникови кули – една в Гюргево и една в Русе. За съжаление кулата в Русе бива разрушена през 1919 г. и не е възстановена оттогава, докато тази в Гюргево е символ на града и до днес.
Интересно е, че повечето жители в градове, разположени по течението на Дунав, живеят с представата, че под краката им има мрежа от тунели, които на някои места дори пресичат реката. Русенци не правят изключение и подобни легенди и до днес се разказват в града, твърди директорът на Регионалния исторически музей проф. д-р Николай Ненов.
Една от теориите гласи, че подземен проход свързва пещерата Орлова чука с града, като това твърдение засяга разстояние от приблизително 40 км. Друга общоприето от русенските граждани теория е, че тунел, прокопан от турците, започва от военната казарма Левент табия (днешния едноимен ресторант и винарска изба Левента в близост до телевизионната кула) и свършва до турския конак.
Според друга легенда, има прокопани тунели от бившето Окръжно управление (дн. Регионален исторически музей Русе) до къщата на един от управителите, като в тъмнината, подсигурена от подземните помещения, той изтезавал онези, които му се противопоставяли. Други легенди гласят, че под османския Русчук имало система от подземни укрепления, благодарение на която видни революционери (включително и Васил Левски) успявали да избегнат дежурните патрули и да влязат незабелязано в града.
Дали тези твърдения са истина или плод на народното творчество, можем само да спекулираме. Сигурно е, че по време на Втората световна война, немските войски прокопават значителна по големина мрежа от бункери и бомбоубежища, които могат да бъдат видени и до днес. Дали те са използвали вече изградени от траки, римляни или българи тунели няма как да разберем. Съдейки обаче по факта, че при археологически проучвания под редица български крепости, датирани от периода на Първото българско царство (Плиска, Боруй) биват открити специално изградени тунели с цел бягство или контраатака, вероятността в преданията на русенци да има капка истина не изглежда толкова незначителна.
