В света на бойните спортове медалите често привличат вниманието, но зад всяка титла стои история, която малцина виждат. История за болка, лишения, съмнения и безкрайни часове труд. Именно такава е историята на бургазлията Димитър Николов – едно от най-обещаващите имена в българския кикбокс и муай тай.
„Хората отвън мислят, че съм страшен, защото съм боец. Всъщност съм добро момче. Винаги бих поздравил всеки и бих поговорил с всеки. Просто хората често имат грешна представа за нас“, казва той пред АНОНС.
Днес Димитър е шампион на България по кикбокс в стил К-1, шампион на България по муай тай, вицешампион от Европейската купа в Атина и бронзов медалист от Световната купа в Унгария – най-голямото международно състезание по кикбокс в света с над 4000 участници.
Пътят до тези успехи обаче далеч не е бил лесен.
Малцина знаят, че преди една от най-големите си титли младият бургазлия преминава през най-тежкия период в кариерата си.
„Бях спечелил само един мач и след това имах пет загуби подред. Бях много депресиран. Не ми беше хубаво. Бях си казал, че ако загубя и следващото състезание, се отказвам от спорта.“
Точно тогава идва повратният момент.
Вместо поредното разочарование, Димитър печели три поредни срещи и става шампион на България.
„Това ми е най-скъпият медал. Бях на пет загуби подред, самочувствието ми беше паднало. Чудех се дали този спорт е за мен. След тази титла всичко тръгна нагоре.“
„Плача след всяка загуба“
Зад образа на коравия боец стои човек, който преживява всяка битка истински.
„Да, плача след загуба. Всеки път. Защото винаги оставям сърцето си на ринга и давам всичко от себе си.“
Според него именно емоцията е това, което отличава истинските шампиони.
„Хубаво е да излееш емоцията след мача. Няма нищо лошо в това.“
Без страх няма кураж
Димитър категорично отхвърля мита, че бойците не изпитват страх.
„За мен боецът го е страх от боя. Има хора, които казват, че нямат страх, но това не е вярно. Без страх няма кураж.“
Най-трудни са часовете преди мача.
Световният шампион по ММА Виктор Иванов: Дисциплината е по-важна от мотивацията, а най-доброто тепърва предстои
„Не мога да спя. Мисля си как може да протече двубоят. Всичко може да се случи, когато се качиш на ринга. Това е най-страшното.“
Въпреки това винаги намира сили да излезе и да се бори.
„Когато чуя гонга, съм готов да дам всичко от себе си.“ 
Живот без партита и свободно време
Успехите не идват без цена.
Младият шампион признава, че е пропуснал голяма част от нещата, които връстниците му приемат за нормални.
„Заради спорта пропуснах много излизания, партита и свободно време. Но не съжалявам. Ако трябва да избирам между купон и златен медал, винаги ще избера медала.“
Подготовката му включва двуразови тренировки почти всеки ден.
„Сутрин бягам или правя сила, вечер тренирам техника или кондиция. Гледам да тренирам умно, а не просто да прекарвам часове в залата.“
Формулата на шампиона
Според него талантът никога не е достатъчен.
„Ако има един талантлив боец и един, който се труди повече от него, винаги ще победи този, който работи повече.“
Философията му е проста:
„Всеки ден трябва да излизаш от зоната си на комфорт. Ако днес правиш 10 набирания, утре трябва да направиш 12.“
Именно това различава шампионите.
„Шампионът е този, който тренира, когато другите почиват. Когато е лято, когато има празници, когато има рождени дни. Шампионът винаги е в залата.“
Въпреки титлите и медалите, Димитър Николов не смята, че е постигнал всичко.
Той продължава да тренира със същата отдаденост, с която някога е влизал в залата като дете.
„Най-много съжалявам, че не започнах по-рано. Но знам едно – ако го искаш достатъчно силно и си готов да работиш за него, всичко е възможно.“
