Тази седмица в предаването „Спортен АНОНС“ гостува световният шампион по ММА Виктор Иванов – име, което от години е сред най-разпознаваемите в българските бойни спортове.
Зад гърба си шуменският състезател има впечатляваща визитка – световен шампион за юноши, европейски шампион, бронзов медалист от световно първенство при мъжете, петкратен балкански шампион и многократен държавен шампион на България с повече от десет национални титли.
Днес, на 24 години, Виктор не само продължава да преследва големите си цели в спорта, но и предава опита си на следващото поколение състезатели.
Всичко започва съвсем случайно.
„Бях на около 13 години и реших просто да видя какво представляват тренировките по ММА. Влязох в залата, видях много хора, големи мъже, атмосферата ме грабна и така реших да започна“, разказва пред АНОНС Виктор.
Само няколко години по-късно той вече е сред най-добрите млади бойци в света.
Най-големият пробив в кариерата му идва през 2019 година в Бахрейн, когато печели световната титла при юношите.
Подготовката обаче далеч не е била лесна.
„С моя треньор Калоян Колев се затворихме почти два месеца в залата. Тренирахме постоянно, защото това беше първото световно първенство за юноши под егидата на световната федерация и искахме да покажем най-доброто от себе си.“
Предизвикателствата започват още преди старта.
„Тръгнахме с една тактика, а на летището разбрах, че правилникът е променен и няма да има удари в главата. Всичко, което бяхме подготвили, се промени. Но волята и желанието за победа надделяха.“
Резултатът е исторически – световна титла на едва 17 години.
„Това ми даде огромен тласък. Разбрах, че имам потенциал и че сме на правилния път.“
Преходът към мъжкия ММА обаче се оказва далеч по-труден.
„Когато идваш от юношеския спорт, те гледат като едно хлапе. Трябва да побеждаваш, за да спечелиш уважението им.“
Въпреки това Виктор успява да се наложи и при мъжете, където печели бронзов медал от световно първенство и се утвърждава като част от световния елит.
„Този медал показва, че конкуренцията е огромна и че имаме още много работа. Но също така показва, че сме сред най-добрите.“
През цялото време до него стои човекът, когото Виктор определя като най-важния в своя живот и спортна кариера – треньорът Калоян Колев.
„Той ме познава може би по-добре и от родителите ми. Видя ме как израснах от 13-годишно момче до 24-годишен мъж. Неговата роля в моето развитие е огромна.“
Именно в най-тежките моменти Колев е човекът, който не му позволява да се откаже.
„Имало е трудни периоди – сваляне на килограми, тежки подготовки, умора. Но той винаги ми е казвал, че има още много хляб в мен.“
Според Виктор Иванов една от най-големите заблуди в спорта е, че успехът идва единствено с мотивация.
„Мотивацията е до едно време. След това идват тежките лагери, умората и трудните тренировки. Ако нямаш дисциплина, няма как да стигнеш далеч.“
Това е и урокът, който той се стреми да предаде на младите състезатели.
Днес Виктор вече помага и в треньорската работа.
„Да бъдеш треньор е дори по-трудно от това да бъдеш състезател. Стоиш отвън и се надяваш човекът срещу теб да чуе и изпълни това, което му казваш.“
Най-голямото удовлетворение идва, когато вижда развитието на младите бойци.
„Когато видиш момче, на което си помогнал, да се качи на почетната стълбичка, чувството е невероятно.“
Въпреки всички успехи, Виктор остава верен на ценностите, които спортът му е дал.
„Никога не показвайте знанията и уменията си на улицата. Бъдете хора. Бъдете добри. Помагайте на другите. Това е най-важното.“
Той вярва, че спортът трябва да изгражда не само шампиони, но и личности.
Макар вече да е постигнал повече от мнозина през цялата си кариера, Виктор Иванов е категоричен, че не е стигнал върха.
„Все още има много неща, които не съм постигнал. Говорим за световни и европейски титли при мъжете. Най-доброто тепърва предстои.“
А най-голямата му мечта остава непроменена:
„С нетърпение чакам финала на световно първенство при мъжете. Дай Боже скоро да го изиграя.“
И докато преследва следващия си голям успех, шампионът от Шумен продължава да бъде пример за стотици деца, които днес прекрачват прага на залата със същите мечти, с които той е започнал преди повече от десетилетие.
