И бизнесът с мигранти премина към “оптимизация на разходите” и свиване на кадрите. Някога сложната схема с водачи, квартири и престои от по седмица-две у нас вече е заменена с бърза транзитна услуга – от границата с Турция до тази със Сърбия за около 15 часа. Каналджийството се изнесе по второстепенни пътища, далеч от магистралите, а превозните средства, натъпкани с бежанци, сменят регистрационните си номера по два, а понякога и по три пъти, показва проверка на “24 часа”.
Схемата започва от София. Трафикантът тръгва с бус, обикновено с напълно легални софийски номера. След това спира при свой човек в Бургас, където в затворен гараж табелите се сменят. Новите регистрационни номера са осигурени от вътрешен човек в Пътна полиция. Най-често са на автомобили от същата марка и модел, по-рядко на коли, излезли от употреба. Така на практика превозното средство “изчезва” – дори и да е било следено по камери, след подмяната вече не съществува за системата, разказаха каналджии, прилагали този трик.
Самият бус е маскиран и по втори начин. Често е облепен със стикери на инкасо автомобил или на куриерска фирма. Това обяснява липсата на прозорци и не буди подозрение. През август край Китен беше спрян точно такъв автомобил, без обаче да е сменял номерата. При проверката на граничарите се оказало, че стикерите са фалшиви и автомобилът няма нищо общо с охранителния или куриерския бизнес. В него били открити 13 мигранти.
През 2023 г. имаше и случай с фалшива линейка, отново без сменени регистрационни номера.
Заради това каналджиите оптимизирали процеса и добавили смяната на регистрационните табели.
Когато бусът вече е сменил номерата по пътя, се насочва към границата. Там мигрантите чакат сами. Няма ги някогашните пеши водачи, чиято задача беше да превеждат групите през границата с Турция. Вместо това турският шофьор оставя хората на около километър и половина-два от оградата и им дава стълба. По GPS координати мигрантите стигат до предварително уговорено място, където ги чака българският шофьор.
Оградата прескачат сами с помощта на стълбата. Докато те се товарят, той отново сменя регистрационните номера, с което елиминира и второто евентуално проследяване.
Веднъж качил мигрантите, шофьорът ползва маршрут, който избягва магистрали и главни пътища – така бусът заобикаля полицейските постове. През цялото време го съпровождат две коли, които играят ролята на отцепки. Те също сменят регистрационните си номера. Едната се движи на около пет километра преди буса, а другата на толкова след него. Така се избягва засада отзад и има време за предупреждение при проверка. Нерядко в една от отцепките пътува и българският организатор, който следи целия процес. По средата на маршрута трите автомобила отново спират за нова смяна на табелите. Ако се забележи засилено полицейско присъствие, има готовност и за още една подобна маневра.
Друга ключова промяна в схемата е премахването на т.нар. хазяи. Това бяха местните съучастници, които осигуряваха квартири и къщи, в които мигрантите да изчакат следващия етап от пътуването.
Допреди година нелегални чужденци често бяха натъпквани в апартаменти в София и други градове, наети временно от каналджиите. Тези укрития носят риск – съседи подават сигнали, а полицията познава “горещите” адреси и ги наблюдава, разказа мъж, който в миналото се е занимавал с осигуряване на квартири. Затова днес бежанците не се задържат никъде. През България се минава транзит за около 15 часа.
Ако се наложи изчакване, хората стоят скрити в гората. При първа възможност ги поема транспорт към Софийско и оттам към западната граница.
Така каналджиите печелят повече, защото не плащат на хора по веригата, и едновременно с това намаляват риска от залавяне.
Един каналджия може сутринта да тръгне към Южна България като “празен” куриерски бус със софийски номера, на обяд да излезе от Бургас с други табели, а вечерта да напусне страната край Драгоман с трети номер, уж на местен товарен автомобил.
Истинските табели се поставят обратно чак в София и така “изчезналата” в Бургас кола се появява обратно в столицата.
“Хванаха ме на курс при съвсем случайна проверка. После разбрах, че от година са ме следили. Полицаят ми каза, че се чудят как така колата изчезва в Бургас и се появява обратно в София”, разказа каналджия пред “24 часа”. Той обясни, че бягал няколко километра от полицаите и изхвърлил фалшивите табели.
За негов късмет, точно тогава вече бил със собствените, истински номера на автомобила, който ползвал за първи път.
Самата цена на услугата варира. Според експерти мигрант плаща между 3 и 7 хиляди евро, за да бъде преведен през България, като сумата зависи от трудността и дължината на маршрута. Основната част от парите отиват при организаторите от турска страна, които движат канала. Шофьорите на бусове получават сравнително малък дял.
В миналото приблизително 5000 евро на човек се разпределяха между повече участници, тъй като имаше и водачи, и хазяи, пък и един шофьор караше до София, а втори – до границата със Сърбия. Пешият водач вземаше около 100 евро на човек, а “хазяинът” по 50 евро на нощувка. Днес тези разходи са спестени и маржът на организаторите е по-висок.
Тарифата варира и според “екстрите” – дали мигрантите ще пътуват поотделно, или натъпкани в каросерия, дали ще има храна и вода, колко бързо ще стигнат до Сърбия.
Сумите може да достигнат и 20 000 евро на човек. При масови групи, каквито са тези от Афганистан, цената пада до 3000-4000 евро и затова каналджиите товарят по 20-30 души наведнъж. Заможни бежанци от Близкия изток и Северна Африка обаче плащат и по 10-15 хиляди евро за по-дискретен превоз или малки групи, понякога с осигурени фалшиви документи.
В миналото беше разбита и т.нар. ВИП услуга, при която мигранти пътували със самолет от София до Бергамо, гримирани да изглеждат “по-европейски” и снабдени с документи менте.
И макар полицията да залавя шофьори и дребни изпълнители, истинските шефове на трафика остават извън България. Разследванията показват, че каналите се дирижират най-често от Турция, основно от Истанбул.
Там действат координаторите, които събират хората, набират шофьори чрез посредници и уреждат плащанията.
Паричните потоци също са извън страната и минават през древната система “хавала”. При нея доверени касиери задържат парите и изплащат дяловете едва след успешно извеждане на групата.
Българските групи получават сигнал, че сумите са депозирани, след което изпълняват “поръчката”.
За да си получат заплащането, каналджиите изпращат снимка на мигрантите на договореното място.
С над 72% е спаднал мигрантският натиск само за година, а хванатите в страната бежанци са намалели от 4400 до 732.
Данните на МВР са до ноември и показват, че само през ноември едва 1011 граждани на трети страни са направили опит да влязат незаконно у нас – с над 63% по-малко спрямо същия месец година по-рано. Почти всички опити са концентрирани по границата с Турция, докато натискът към Гърция и Северна Македония остава минимален. Още по-показателна е картината в по-дълъг период. От началото на годината до края на ноември опитите за незаконно преминаване на вход са 14 745 – спад от над 72% спрямо 2024 г. Сривът идва най-вече от т.нар. самостоятелно завърнали се мигранти във вътрешността на Турция и Гърция, което говори за променени маршрути, по-ранно отказване или по-строг контрол още извън българската територия.
Задържаните от българските гранични власти също намаляват, макар и не толкова драматично. За 11 месеца на вход са арестувани 1637 души – с една трета по-малко от миналата година. Най-често това са граждани на Мароко и Афганистан, които заедно формират над 60% от всички установени нарушители. Ирак и Сирия остават на по-заден план.
На изход от страната картината е сходна. Задържаните при опит да напуснат България незаконно са с над 57% по-малко на годишна база, като основният натиск е към Сърбия и Румъния. Все по-рядко се хващат и лица без регистрация в AFIS – знак, че каналите за “тихо” преминаване също пресъхват. Вътре в страната МВР отчита само 87 задържани за незаконен престой през ноември, а за цялата година – 732 души при над 4400 година по-рано. Паралелно с това центровете на Държавната агенция за бежанците са почти празни – заети са едва 11% от капацитета им, което не се е случвало от години.
Данните за връщанията затварят кръга. От януари до ноември страната е върнала 1228 граждани на трети страни – принудително, по реадмисия или доброволно. Най-много са сирийците и турците.
