В „АНОНС CAST“ гостува артистът Димитър Пишев – актьор, музикант и творец, който разкрива какво стои зад магията на кукления театър и как се стига до истинското сценично присъствие.
Пишев споделя, че комуникацията с кукла на сцената понякога може да бъде по-лесна от тази с човек, но всичко зависи от контекста. „За да общуваш с кукла, трябва да ѝ предадеш живот – а това е сложен процес“, казва той.
Ключът към „оживяването“ на куклата, според него, е комбинация от емоция и техника. Обучението в НАТФИЗ го научава, че без вяра и наивност няма как неживата материя да стане жива. „Трябва да вярваш, че това може да се случи – иначе няма да стане“, категоричен е актьорът. Техническата страна включва дълги репетиции, наблюдение и усвояване на движенията, реакциите и „погледа“ на куклата.
Интересното е, че кукленият театър не е бил първият му избор. Първоначално Пишев се насочва към драматичното актьорство, но съдбата го отвежда в класа на проф. Румен Рачев и доц. Боряна Георгиева. След серия от неуспешни опити в драматичния театър, той взима решение да остане при куклите – избор, който по-късно се оказва съдбовен.
„След 7 години като професионален куклен актьор мога да кажа, че точно това е трябвало да правя“, споделя той. Важна роля в този път изиграва и личният му живот – в академията среща своята годеница Светлина Станчева.
Сред най-значимите му проекти е участието в мюзикъла „Зоро“, който съчетава куклен и драматичен театър с опера. Спектакълът, поставен от режисьора Ивайло Ненов в Държавна опера Русе, се радва на огромен интерес. „Това е мащабен продукт – с балет, хор, оркестър и десетки артисти на сцената. Енергията е невероятна“, разказва Пишев.
Излизането на сцена като Зала 1 на НДК носи различна емоция, но отговорността остава същата: „Както играеш за двама души, така трябва да играеш и за две хиляди.“
По отношение на трудностите в професията, артистът избягва думата „жертви“. Според него става дума за съзнателен избор и любов към изкуството, въпреки предизвикателствата и проблемите във финансирането на културата. „Ние артистите сме малко идеалисти – правим го, защото сърцето ни го иска“, заключава той.
