Наценки до 150% на някои хранителни продукти, сериозни разлики между доставните и продажните цени и допълнителни разходи, които се прехвърлят върху потребителите – това са част от проблемите, установени от Комисията за защита на потребителите (КЗП), съобщи председателят на комисията Мая Манолова в студиото на „Денят започва с Георги Любенов“. Предстои да бъдат обявени подробни резултати от проверките в пет големи търговски вериги. Тя настоя за законодателни промени, които да позволят по-ефективна защита на потребителите и българските производители.
По думите на Манолова първите резултати от проверките показват сериозни разлики между доставните и продажните цени на основни храни. Сред примерите, които тя посочи, са надценки от 99% при кашкавала, 95% при сиренето, до 99% при прясното мляко и 125% при маслото. При някои продукти надценките достигат 150%, а маслото заема първо място сред най-силно оскъпяваните стоки.
„Данните са скандални. С очите си видях само от една верига как надценките на млечните продукти, например на кашкавала, стигат до 99%. На сиренето са 95%, маслото е със 125% надценка. Това наистина е безобразие и абсолютно безочливо поведение от страна на търговските вериги“, заяви председателят на КЗП.
Манолова направи разграничение между надценките в търговската мрежа и крайните цени в България спрямо тези в останалите европейски държави. Тя подчерта, че високата надценка не означава автоматично, че дадена стока е два пъти по-скъпа от същия продукт в Германия. По думите ѝ обаче данните на Евростат показват сериозно отклонение при определени групи храни.
Мая Манолова: Цените на храните у нас са 93% от средните за ЕС, а доходите – едва 68%
„Евростат многократно посочи, че българите плащат най-скъпите млечни продукти в Европа. При положение че покупателната способност у нас, колкото и да се повишава през последните години, е едва 68% от средноевропейската, този разлом между доставните и продажните цени на основни хранителни продукти буквално смачква потребителите“, коментира тя.
Според Манолова в държави като Хърватия, Румъния и Унгария регулациите предвиждат допустими надценки до 20% в определени случаи на намеса на държавата за защита на потребителите от поскъпването на основни храни. Тя обяви, че през следващата седмица КЗП ще представи по-подробно резултатите от проверките, включително надценките при продуктите, включени в инициативата „Кошница с грижа“, и при стоките на промоция.
Председателят на КЗП смята, че действащото законодателство позволява на големите търговски вериги да поддържат високи надценки, без това непременно да води до санкции. По думите ѝ комисията може да наказва необоснованото повишаване на цените в предвидените от закона случаи, както и нелоялните търговски практики, но са необходими и допълнителни законодателни мерки.
„Обяснението на говорителите на веригите е: „Това е пазар“, но това не е пазар. Пазар, който позволява надценки от 120%, не е пазар. Това е бедствие. Това е пазар с аномалии, изкривен пазар. И тук е ролята на законодателя да регулира. Когато пазарът е изкривен, са необходими регулации, необходими са норми“, заяви Манолова.
Тя посочи, че КЗП ще наложи санкции при установени необосновани увеличения на цените спрямо началото на август, както и при нелоялни търговски практики. Сред проверяваните случаи е предлагането на продукти с подвеждаща информация за произхода им. Като пример Манолова посочи картофи, представяни като български в търговска верига. По думите ѝ проверката, извършвана съвместно с Българската агенция по безопасност на храните, трябва да установи дали става дума за нискокачествени гръцки картофи, които се продават като българска продукция.
Според нея високите надценки не ощетяват единствено потребителите, а оказват натиск и върху българските производители. Манолова припомни случаите на неприбрана земеделска продукция и заяви, че веригите често могат да предпочетат вносни стоки, вместо да работят с местни производители.
Тя съобщи, че подготвя сигнал до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) заради разходите, които търговците плащат при приемането на електронни ваучери за храна. Според нея таксите към операторите могат да достигнат 6% от стойността на покупката, докато при стандартните картови плащания разходите за търговеца обикновено са между 1% и 1,5%. Уточни, че потребителите, които използват ваучери, не плащат директно по-висока цена за стоката. Според нея обаче, допълнителните разходи на търговските вериги могат да бъдат разпределени върху цените на всички продукти в магазините.
„Абсолютно несправедливо е тази мярка за социална подкрепа на работещите хора да се превръща в механизъм за оскъпяване на цените. И то не само за тези, които имат ваучери, а за всички, които пазаруват основно в търговските вериги“, уточни Манолова.
Тя обърна внимание и на разходите за амбалаж, които според нея увеличават с 10–20% цените на някои плодове и зеленчуци. По думите ѝ производителите са задължавани да плащат за ползването на касетки, като освен депозит, заплащат и наем от 1,20 евро за всяка касетка при доставките до магазините. Манолова заяви, че ще сезира КЗК и за тази практика.
Председателят на КЗП коментира и проверките на бензиностанциите, започнали на 23 септември, заради рязкото покачване на цените на горивата. Проверени са 200 бензиностанции и общо 600 ценови позиции. По думите ѝ в 48 от случаите има съмнения за необосновано повишаване на цените, за които се очакват санкции.
Манолова уточни, че първоначалните данни не сочат спекулативно поведение на бензиностанциите като основна причина за поскъпването. При бензина установената надценка е спаднала от 19 на 14 евроцента, а при дизела – от 18 на 12 евроцента. Дали тези стойности са обосновани, предстои да бъде анализирано от КЗК.
Манолова: КЗП проверява бензиностанциите у нас за необосновано увеличение на цените на горивата
По отношение на банковите такси Манолова посочи, че банковата печалба за миналата година е била 3,6 млрд. лева, като 1,8 млрд. лева от нея са дошли от такси. Според нея разходите за реализирането на приходите от банкови такси са значително по-ниски от самите приходи, което поставя въпроса за обосноваността на цените на банковите услуги:
„Ако бъдат намалени банковите такси, става дума за откриване и закриване на банкова сметка, за внасяне на пари, за различни удостоверения, теглене от банкомат и преводи, които в други държави са с нулева такса, например за данъци и битови сметки. Тук това натоварва много сериозно потребителите.“
Манолова обобщи, че защитата на потребителите от високите цени остава основен ангажимент на КЗП, но за трайни резултати ще са необходими не само проверки и санкции, а и промени в законодателството, които да ограничат нелоялните практики и да осигурят по-справедливи условия както за потребителите, така и за българските производители.
